Черните банкери

— За съжаление вече с нищо не можем да помогнем. Напълно съм объркан, не мога да проумея за какво са ги убили?

— Не искам да предугаждам събитията, но бих посъветвал вашите сътрудници да направят щателен обиск в къщата — за да открият всякакви мазета, изби и прочие. Такоев е имал великолепен „чадър“ — вашата военна прокуратура. Не може да се измисли нищо по-добро за тъмни дела. Ако съм прав, тук наистина ще се намерят следи от оръжие или наркотици. А ние с вас сме виновници за убийствата, косвено, разбира се. Явно тук е било скрито нещо извънредно важно. Трябвало е да премахнат засадата, за да го приберат. А момчетата се са оказали прекалено безгрижни. Уви. Проследете нишката: открадват взрива, взривяват банкера, аз пристигам по същото дело, престъпниците започват да се суетят, опасявайки се от възмездие, правят нови престъпления. Между другото, имате добра интуиция. Пръв усетихте, че от мен идва някаква заплаха. Но повтарям: не пряка, а само косвена.

Овражников помълча, обмисляйки думите на Грязнов, сетне каза:

— Да си призная, принуден съм да се съглася с вас. Но това означава, че сме длъжни да направим обиск в градското жилище на Такоев.

— И то незабавно. Довчера мислех, че Такоев е жертвата. А днес съм убеден — Такоев е престъпник.

— Виждате ли колко лесно сменяте гледната си точка! — разсърди се Овражников. — Не, по-добре да доведем нещата докрай. И тук вече не стои въпросът за честта на пагона, а за справедливостта. Трябва да направим проклетия обиск.

— А случайно да имате в себе си чиста бланка с подписа на окръжния прокурор? — усмихна се Грязнов.

— Не ни и трябва. Да вървим, ще се обадя от колата, до завръщането ни в града оперативно-следствената група да ни посрещне край дома на Такоев.

— Не забравяйте свестен техник с комплект шперцове. За съжаление аз не си нося инструмента, няма да мога да отключа. Помня колко са солидни бравите там. По-добре да ги отключим, отколкото да взривяваме вратата.

— Ох, Грязнов, и в Москва ли така работите? С чужди ръце?

— Винаги действам според обстоятелствата.

Те се качиха на третия етаж и спряха пред вратата на Рустам Такоев. Овражников натисна звънеца. Чу се славеева песен.

— Няма никой — каза той. — Хайде да отключваме вратата. Но преди това поканете свидетели.

Кварталният милиционер, който присъстваше, започна да звъни по вратите на съседите. На площадката първо се показа една старица, в краката й се въртеше малък булдог.

— Момчета, какво има? — попита тя.

— Военна прокуратура — представи се Овражников. — Възнамеряваме да извършим обиск у вашия съсед, моля да присъствате.