Немското дете [bg]

Фелбака, 1943 г.

– Чувам, че германците най-накрая са се докопали до момчето на доктора, оня Аксел.

Вилгот се изкикоти, докато закачаше палтото си на закачалката в коридора. Подаде куфарчето си на Франс, който го постави на обичайното му място, облегнато на един стол.

– Време беше. Предателство, така го наричам това, което го вършеше. Знам, че ги има много тук, във Фелбака, дето го подкрепят, но хората са такива – вървят като овце след водача и правят каквото им се каже. Малко са тези като мен, които се осмеляват да мислят самостоятелно, да виждат действителността такава, каквато е. И помни ми думата, Аксел Франкел е предател. Дано бързо прик-лючат с процеса му.

Вилгот влезе в салона и се настани в любимия си фотьойл. Франс го следваше по петите и Вилгот го изгледа.

– Ей, къде ми е пиенето? Защо се бавиш толкова днес?

Гласът му прозвуча раздразнено и Франс забърза към шкафа с напитките, за да сипе едно на баща си. Правеше го всяка вечер, откакто беше малко момче. Майка му не одобряваше, че Франс от такава крехка възраст борави с алкохол, но както обикновено, нямаше думата.

– Седни, момче, седни.

Здраво хванал чашата си, Вилгот великодушно махна към стола до него. Франс усети дъх на алкохол, когато седна. Чашата, която бе сипал на баща си, най-вероятно не беше първата за деня.

– Искам да ти кажа, че баща ти направи отлична сделка днес. – Вилгот се наведе напред и алкохолните изпарения изпълниха ноздрите на Франс. – Подписах договор с една немска фирма, изключителен договор. Аз съм им единственият доставчик в Швеция. Казаха, че са имали проблеми с намирането на работна ръка, и им вярвам.

Вилгот се разсмя, големият му корем се разтресе. Той пресуши чашата си и я подаде на Франс.

– Сипи ми още.

Очите му се бяха изцъклили от алкохола. Ръката на Франс леко трепереше, когато пое чашата и докато наливаше бистрата течност. Няколко капки се разляха.

– Сипи една за себе си – каза Вилгот.

Прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като покана – както си и беше. Франс напълни чашата на баща си и посегна към една празна за себе си. Когато я напълни до горе, ръката му вече не трепереше. Съсредоточавайки цялото си внимание върху усилието, той се обърна с двете чаши към баща си. Вилгот надигна своята, когато Франс отново седна.

– До дъно, момче.

Франс усети парене в гърлото си и по целия път надолу към стомаха, където течността заседна като топла бучка. Баща му се усмихна. Струйка алкохол потече по брадичката му.