Немското дете [bg]

– О, не е чак толкова трудно – с гордост заяви Виола. – Просто трябва да изчакате пръстта да изсъхне добре, преди да ги полеете отново, и не бива да прекалявате с количеството вода. Получих отличен съвет от Ласе Анрел. Научи ме от време на време да ги торя с малко урина. Това е номерът, ако ви създават проблеми.

– Ласе Анрел? – вметна Мартин. – Да не говорите за спортния журналист от „Афтонбладет“ и Канал 4? Че какво общо има той с мушкатото?

Виола го погледна с изражение, което говореше, че не си струва труда да отговаря на толкова глупав въп-рос. За нея Ласе беше пръв и недостижим експерт по мушкатото; фактът, че бе и спортен журналист, почти не достигаше до съзнанието й.

Патрик се прокашля.

– Доколкото знаем, виждали сте се редовно с Ерик Франкел. – Направи пауза и после продължи: – Аз... много съжалявам за загубата ви.

– Благодаря – промълви Виола и сведе поглед към чашата си с кафе. – Да, виждахме се двамата. Ерик понякога оставаше да преспи, може би два пъти месечно.

– Как се запознахте? – попита Паула.

Трудно й бе да си представи как можеха да са се засекли, при положение че домовете им бяха толкова различни.

Виола се усмихна. Паула забеляза, че жената притежава две очарователни трапчинки.

– Преди няколко години Ерик изнесе лекция в библиотеката. Кога беше точно? Преди четири години. Щеше да говори за Бохуслен и Втората световна война и аз отидох да го чуя. После се заговорихме и... ами... нещата се навързаха.

Тя се усмихна при този спомен.

– Никога ли не сте се срещали у тях? – попита Мартин и се пресегна за бисквита.

– Не. Ерик смяташе, че е по-лесно да се виждаме тук. Той живее... живееше в къщата заедно с брат си и макар Аксел често да отсъстваше... не, Ерик предпочиташе да идва тук.

– Споменавал ли е някога да е получавал заплахи? – поинтересува се Патрик.

Виола тръсна глава в отрицание.

– Не, никога. Не мога дори да си го представя. За какво му е на някого да заплашва Ерик, пенсиониран учител по история? Абсурдно е да си го помисли човек.

– Но истината е, че той е получавал заплахи, поне индиректни, заради интереса си към Втората световна война и нацизма. На някои организации не им харесва хората да обрисуват политическа картина, с която не са съгласни.

– Ерик не е „обрисувал картина“, както неуместно се изразихте – отсече Виола и внезапно в очите й проблесна гняв. – Той беше отдаден на историята, извънредно съвестен относно фактите и посветен на грижата да изобрази истината каквато е, а не каквато би харесала някому. Ерик не рисуваше. Той сглобяваше пъзел. Бавно, парченце по парченце, за да установи как са изглеждали нещата в миналото. Малко синьо небе тук, зелена ливада там, докато накрая можеше да покаже резултата на нас, останалите. Не че някога успя да го завърши напълно – продума със завърнало се кротко изражение. – Винаги има още факти, още от действителността, която да бъде разкрита.