Танц със сенки [bg]

— Може! Може да ни докара цял куп неприятности!

— Изпрати ли някой след него?

— Ха! Чуй се само! Той всички ни ще надбяга с късите си краченца! Гоблинът вече няма настигане, така ще се покрие в уличките, че и с фенер няма да го откриеш. Стига приказки. Товарете тези, докато стражата не е дошла и народът не е почнал да се събира!

Хванаха ме за ръцете и краката и ме понесоха нанякъде. Винаги е така. Стане ли сериозен бой в града, всички стражници и минувачи просто изчезват от улиците. После, когато вече е тихо и спокойно, те, разбира се, се появяват и се бият в гърдите. Жалко, че ни задържаха неотложни дела, иначе всички щяхме да ги хванем!

Хвърлиха ме на нещо твърдо. Някой изруга, затръшна вратата и подът се разтресе и заскърца. Мисля, че бях в карета. Но защо ме мятат така безцеремонно? Можеха съвсем учтиво да ме поканят да се повозя с тях. Наистина ли мислеха, че аз, толкова учтив и неотказващ, не бих се съгласил да вляза в каретата?

Х’сан’кор! Не за това трябва да мисля!

Някой тихо изстена до ухото ми. Змиорката?

Трябваше да отворя очи, за да задоволя своето любопитство. Както се оказа, лежах на пода на карета до загубилия съзнание Змиорка. Освен нас тук бяха и арбалетчиците, които преди не повече от пет минути се опитваха да застрелят Гарет и компания.

Орките имат великолепна поговорка: „Любопитството на гоблина в Лабиринта го вкарва“. Едно от лошите момчета забеляза, че съм отворил очи и възкликна:

— Хей, този се събуди!

Исках да му кажа, че аз всъщност никъде няма да ходя и не съм този, имам си име, но езикът ми някак си отказваше да се подчини.

— Тогава го приспи — безразлично посъветваха човека.

Последното, което видях, преди да се потопя в тъмното нищо, беше падащата като камък върху главата ми сопа.