Танц със сенки [bg]

— Ако ско-о-очим, можем да се убием! — възрази ми Кли-кли.

— А ако не скочим, тогава определено ще се убием! Скачаме на „две“!

— Едно…

Не успяхме. Каруцата ли достигна стената или стената достигна каруцата, не е толкова важно. Ние се врязахме. Ние се разбихме.

С трясък се забихме в много твърда повърхност. Като цяло, ако има хора, които не разбират нормален човешки език, казвам го по букви — ние з_а_г_а_з_и_х_м_е. Както казват гномите — от огъня, та в тигана!

Ударът на каруцата в стената беше ужасен. Кли-кли, застанал като истински въжеиграч на борда на каруцата, така и не дочака моето „две“, просто излетя в неизвестна посока. Гоблинът сякаш вятърът го отнесе и в това му беше късметът. За разлика от него, Змиорката и аз останахме в каруцата.

От сблъсъка светът се разтресе. Имах чувството, че от Безлюдните земи са дотичали двойка луди великани и танцуват джанга върху ребрата ми. Как те (ребрата, разбира се!) останаха цели, още се чудя. Ушите ми звъняха, пред очите ми святкаха звездички, левият хълбок изобщо не го усещах, а освен това главата ми изглеждаше неимоверно тежка.

Не знам колко дълго престоях така. Може би секунда, а може би цял век. Звездичките пред очите ми не изчезнаха веднага, от време на време се появяваха няколко нови незнайно откъде, танцуваха във весела редичка и отново изчезваха. Към всички гореизброени неприятности можете да добавите, че от удара съобразявах трудно и с прекъсвания. Всички следващи събития съзерцавах някак отстрани.

Ето над мен се надвеси Кли-кли. Трябва да отбележа, че гоблинът беше цял и невредим, ако не броим ожулването на бузата и разкъсания плащ.

— Гарет! Хей, Гарет! Мракът да те разкъса! Ставай! Хайде, ставай!

Защо крещи така? Аз не съм глух. И защо има толкова много трески? А, да! Каруцата!

— Ставай, Танцуващ в сенките! Те идват!

Х’сан’кор да му изяде езика! Какво ми се е лепнал този шут? Да ме остави да полежа един час и ще съм като нов. Нека Змиорката да стане! Между другото, как ли е той?

Наложи се да положа известно усилие, за да се откъсна от Кли-кли, който се опитваше да ми обяснява нещо, и да обърна глава в посока предполагаемото местонахождение на гаракеца. Аха! Змиорката беше до мен, на една ръка разстояние. Лицето му беше цялото покрито с кръв, стоеше на колене и като се подпираше с ръце на трофейния меч, се опитваше да се изправи на крака. Още повече започнах да уважавам Дивия. Корав пич беше нашият Змиорка!

— Бягай, Кли-кли! Предупреди ги! — прошепна воинът.

Да бяга? От кого? И да предупреди кого? В очите на Кли-кли, чул заповедта на воина, избухна борба на демони.

— Давай, шуте — и сам не знам защо го казах. Гласът ми не беше по-добър от този на Змиорката. — Предупреди когото трябва и двамата с тебе ще пийнем бира…