Ловци на момичета [bg]

— Защо, Майк?

— Не зная защо, Хай. Нямам никаква представа каква може да е причината.

— Ако това, което чух, е истина, тя няма никакъв шанс.

— Има — казах тихо.

— Може би изобщо не става въпрос за нея, Майк.

Не му отговорих. Зад нас вратата се отвори и Мерилин влезе в стаята. Хвърли някакъв плик на бюрото на Хай и остави каната с кафето.

— Вътре има снимка, която току-що пристигна по факса. Дел каза, че си я искал.

Хай ме погледна крадешком, отвори плика и извади снимката. Внимателно я разгледа и после ми я подаде.

Снимката наистина изобщо не струваше. Като начало, очевидно самият оригинал не е бил ясен, а препредаването й с нищо не беше допринесло за качеството й. Тя стоеше пред някаква сграда — високо момиче, доколкото можеше да се види, с черна коса, по-дълга, отколкото си я спомнях, чертите й бяха доста размазани, а очертанията на тялото и стойката й изобщо не личаха под широкото безформено облекло в източноевропейски стил. И все пак, в начина, по който стоеше, се чувстваше онова неподдаващо се на определение качество, нещо недоловимо, някаква черта, която нито дрехите, нито лошата снимка можеха да скрият, и която нямаше начин да ми убегне от погледа.

Върнах му снимката.

— Това е Велда.

— Моят германски приятел каза, че фотографията е отпреди няколко години.

— У кого е била?

— Намерили я у някакъв агент на червените, убит при престрелка със западногермански полицаи. Изпаднала от дрехите му, след като вече бил мъртъв. Бих казал, че той също е бил участник в РЕН, а снимката е била у него, с цел да бъде разпозната въпросната личност.

— Това текуща информация ли е?

Хай поклати глава.

— Не бих казал. Вместо да засекретят тази история, правителствените източници просто отказват да признаят съществуването й. Добрахме се до тази информация по собствен път.

— Правителството знае за съществуването на въпросната организация — казах аз.

— Дяволски много неща са ти известни, Майк.

— Не, не, това не е достатъчно. Нямам представа къде е тя сега.

— Мога да ти кажа още нещо.

— О?

— Тя вече не е в Европа. Мястото на действие на РЕН е променено. Дракона е напуснал Европа. По някакъв начин жертвата му е успяла да се измъкне и по всичко личи, че в момента и двамата се намират в страната ни.

Много бавно аз се надигнах, облякох си шлифера, сложих си шапката, изтръсках влагата от раменете си и казах:

— Благодаря, Хай.

— Няма ли да си изпиеш кафето?

— Не сега.

Той отвори някакво чекмедже, измъкна оттам дебел плик от плътна кафява хартия и ми го подаде.

— Ето. Може би искаш да прочетеш нещо повече за сенатор Нап. Имай предвид, че информацията е секретна. От нея ще разбереш колко голям е бил. Запази я и за мен.