Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 313
Перейти на страницу:

— Няма повреди, Лазарус. Когато получих тази инструкция с най-висок приоритет, аз увеличих границата на претоварване на проблемните вериги.

— Умно момиче. Ще се опитам да избягвам подобни противоречия в бъдеще. Айра, по-добре махни тази високо приоритетна програма; не е честно спрямо Минерва. Тя се чувства като жена с двама съпрузи.

— Тя ще се справи — отговорих спокойно, но вътре в себе си изобщо не бях спокоен.

— Искаш да кажеш, че ще е по-добре аз да се справя с тази работа. Каза ли на Ищар, че си търся квартира?

— Не съм отишъл толкова далеч. Обсъждах с нея как да бъдете прехвърлен в двореца.

— Виж сега, Айра… дворците изобщо не ме влекат, още по-малко пък обичам да съм им гост. Ще е раздразнително както за домакина, така и за госта. Утре ще си потърся някоя резиденция, където не пускат местни жители и туристи. После ще притичам до космодрума да видя Дора и да я понапляскам. Трябва да я успокоя. А на следващия ден ще си намеря малка къща някъде в предградията; достатъчно автоматизирана, за да не възникват проблеми, и със собствена градина. Искам да имам градина. Ще трябва да подкупя собствениците, за да се преместят — къщата, която си харесам, едва ли ще си е празна. Случайно да знаеш колко са ми останали в тръста „Хариман“? Ако изобщо е останало нещо?

— Не знам, но парите не са проблем. Минерва, открий на Старейшината сметка за неограничена сума.

— Разбрах, Айра. Изпълнявам.

— Чудесно. Лазарус, вие изобщо няма да ми досаждате. Нито пък ще го намерите за голям разкош, тъй като ще отбягвате общодостъпните зали. Както правя и аз. Няма да сте и гост на никого. Народът нарича сградата „правителствен дворец“, но официалното й название е Домът на председателя. Така че ще сте в собствения си дом. Ако някой ще е гост, то това ще съм аз.

— Празни приказки, Айра.

— Истината са, Лазарус.

— Престани да си играеш с думите. В дом, който не е наистина мой, винаги ще си бъда чужд. Гост. Това не ми приляга.

— Лазарус, вие казахте… вчера… — Навреме си спомних за пропуснатия от него ден. — Вчера казахте, че винаги можете да вършите работа с всеки, който действа в собствен интерес и си го признава.

— Мисля, че казах „обикновено“, а не „винаги“, като имах предвид, че в такъв случай може да се намери вариант, който да удовлетворява интересите и на двете страни.

— Тогава изслушайте ме. Вие ме обвързахте с този облог по условията на Шехерезада. Аз все още съм задължен да ви търся интересно занимание за новия живот. Вие размахахте стръвта под носа ми и сега аз искам да емигрирам колкото може по-скоро. Няма да отнеме много време на настоятелството да поиска оставката ми, след като разберат за миграцията на Семействата. Дядо, да тичам тук всеки ден в достатъчна степен нарушава задълженията ми, не сте ми оставили много време за работа. Освен това е опасно.

— Да живея сам? Айра, аз съм живял сам много пъти.

— Опасно е за мен. Заради убийците. В двореца се чувствам на сигурно място; още не се е родил плъхът, който ще намери път през неговите лабиринти. Чувствам се умерено сигурно и в тази клиника и мога да продължа да идвам и по-нататък, въпреки че трябва да изтърпявам капризите на тукашната автоматика. Но ако трябва редовно да посещавам незащитена къща някъде в предградията, е въпрос единствено на време някой откаченяк да види в това удобна възможност да ме унищожи и да спаси света. О, той няма да оцелее след подобен опит — охраната ми си знае работата. Но ако се подлагам като мишена, той може да ми види сметката, преди охраната да се справи с него. Не, дядо, не искам да бъда убит.

Старейшината ме погледна замислено, но без особен интерес.

— Мога да ти отговоря, че удобствата и безопасността ти засягат твоите интереси, но не и моите.

— Вярно е — съгласих се аз. — Но позволете ми и аз да ви предложа стръв. В мой интерес е да живеете в двореца. Там ще мога да ви посещавам при абсолютна безопасност, дори по-голяма, отколкото тук, като при това ще губя значително по-малко време. Ще мога да ви моля — ако живеете там — да ме извините за половин час например, ако възникне нещо спешно. Такъв е моят интерес. Що се отнася до вашия, сър… какво ще кажете за ергенска вила, малка — четири стаи, не особено модерна и луксозна, но разположена в приятна градина? Три хектара, но градината заема само района около вилата, останалата част е обрасла от дива гора.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)