Обявяването на лот № 49 [bg]

— На Турн и Таксис служеше той до днес / Но веч не кланя се на никой господар — издекламира Борц, — а на пронизалия го студен кинжал. / И безмълвен лежи витият златен рог…

— Правилно — съгласиха се абсолвентите. — Точно така.

— Това ли е всичко? А останалото? Другото двустишие?

— В текста, който лично аз използвах, последният стих от другия куплет отсъства — отвърна Борц. — Книгата във Ватиканската библиотека е само една безсрамна пародия. Завършекът Този, що на похотливите кроежи на Анджело прекослови е бил вмъкнат от печатаря на изданието-кварто, датиращо 1687 година. Уайтчапълската редакция е фалшификат. Следователно Ранди е постъпил възможно най-уместно: направо е пропуснал съмнителната част.

— Но когато аз гледах пиесата, Дриблет използваше ватиканските стихове — заяви Едипа. — Той произнесе думата „Тристеро“.

Лицето на Борц остана невъзмутимо.

— Това е било негово творческо виждане. Ранди беше едновременно режисьор и актьор, нали?

— А не е ли било просто някакво хрумване? — Тя направи кръгово движение с ръце. — Да вмъкне друго двустишие, без да каже на никого?

— Онова, което занимаваше мислите на Ранди и го тревожеше, обикновено трябваше по един или друг начин да излезе наяве, да бъде показано на сцената — припомни си третият абсолвент, широкоплещест младеж с очила с рогови рамки. — За да почувства духа на пиесата, а не непременно на отделните думи, той сигурно е прочел много варианти и така се е натъкнал на оная ваша книга с промененото двустишие.

— Значи изглежда нещо се е случило в личния му живот — стигна до заключението Едипа. — Вероятно онази вечер е настъпила някаква драстична промяна, която го е накарала да вмъкне въпросните стихове.

— Може би да, а може би не — отбеляза Борц. — Сигурно мислите, че човешкият разум е билярдна маса?

— Надявам се, че не е.

— Елате да ви покажа няколко мръсни рисунки — предложи й Борц, изтърколвайки се от хамака. Оставиха студентите да пият бира. — Микрофилм с незаконно заснетите илюстрации на онова ватиканско издание. Изнесен тайно през ’61 година. С Грейс бяхме там на специализация.

Влязоха в нещо средно между ателие и работен кабинет. Някъде далеч в къщата крещяха деца, бучеше прахосмукачка. Борц дръпна завесите, порови в една кутия, извади пълна шепа диапозитиви, включи диапроектора и го насочи към стената.

Илюстрациите представляваха гравюри върху дърво, изработени с характерната за аматьора груба прибързаност да бъде видян крайния продукт. Истинската порнография е творение на безкрайно търпеливи професионалисти.