Обявяването на лот № 49 [bg]

Той сложи на масата помежду им прозрачно пластмасово шишенце. Едипа видя хапчетата вътре и тогава разбра.

— Това е ЛСД, нали? — попита тя. Мучо й отвърна с безмълвна усмивка. — Откъде ги взе? — Но вече се досещаше.

— От Хилариус. Той разшири експеримента и включи в него съпрузите.

— Слушай — опита да говори делово Едипа, — откога вземаш тези хапчета? — Той наистина не помнеше откога. — Но все пак има надежда да не си пристрастен още.

— Няма никакво пристрастяване, Ед — недоумяващо я погледна Мучо. — Това не е като да станеш наркоман. Гълташ го, защото ти е хубаво. Защото виждаш, помирисваш и вкусваш неща, които изобщо не можеш да предположиш, че съществуват. Защото светът е толкова голям, неизчерпаем. Безкраен, миличка. Превръщаш се в антена, която всяка вечер изпраща своето послание на милиони хора и техният живот става твой. — Сега той изглеждаше някак особено спокоен и благ. Едипа изпита желанието да го шамароса през устата. — А и песните, те не само казват нещо, те представляват самото това нещо, изразено в съвършен звук. Нещо ново! И сънищата ми вече са други.

— О, на мама светецът! — Вбесена, тя отметна коса няколко пъти. — Вече не те измъчват кошмари, а? Чудесно! Значи на малката ти приятелка, която и да е тя, наистина й е провървяло. На тази възраст децата имат нужда от повечко сън.

— Няма никаква приятелка, Ед. Чакай да ти кажа. Нали помниш, че всяка нощ сънувах онова отвратително тържище за стари коли? Тогава не смеех дори да го споделя с теб. Но сега мога. Този кошмар вече не ме преследва, не ме измъчва. Най-много ме ужасяваше онова рекламно табло там. Сънувам аз, че съм зает с обичайната ми работа, и изведнъж, без никакво предупреждение, се появява този огромен надпис! Нашето тържище бе филиал на Националното Управление на Любителите Автомобилисти. Съкратено: НУЛА. Едно поскърцващо ламаринено табло, което на фона на синьото небе непрекъснато повтаря: „Нула, нула, нула!“ Събуждах се с крясъци.