Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

И стана чудо. Студеният, безизразен и бездушен Закаев весело и звучно се засмя. Холографният дракон обидено се отдръпна и приседна на задните си крака.

— Бях длъжен да опитам — съкрушено промълви дясната глава и клюмна тъжно от тавана.

— Всеки път го прави — допълни Закаев. — И никога не му омръзва.

— Така е програмиран — обясни Хък. — Как го открихте?

Той още не можеше да повярва на очите си.

— Имахме един български доброволец в нашата армия. Историк — оживи се и лицето на Закаев, когато спомена за хобито си преди войната. — С него обичахме да спорим тук в свободното си време най-вече за древната история. Веднъж му разказах чеченската легенда за Аждарха.

— Престани да ме наричаш с това глупаво име — обади се лявата глава. — Аз съм дракон.

— Защо тогава се отзоваваш на „Ламя“? — отново се развесели Закаев.

— Питай него — дясната глава се изплези на Хък.

— Точно това смятах да направя, ако не ме беше прекъснал. Та като му разказвах легендата за Аждарха — обърна се Закаев към Хък, а драконът недоволно изсъска, — българинът, който иначе беше много вежлив човек, но в научните спорове използваше доста остър език, ме обвини, че дрънкам шовинистични глупости. Това бил персонаж от иранската митология и истинското име на чудовището било Ажи-Дахак.

— Арменците го наричат Аждахак — обади се Хък.

Драконът пак изсъска.

— И аз това му казвах. Различните народи го наричат по различен начин. Но той настояваше, че сме откраднали легендата от Иран — пестеливо поклати глава Закаев. — Когато в края на краищата изплю камъчето, ми стана ясно защо толкова се запъваше като магаре на мост. Според него иранците също я бяха задигнали. Заимствали я от древните българи или прабългари, или протобългари — така и не можах да се оправя в тази каша, — докато те живеели в прародината си Илион, някъде в днешния Памир. И това било доказано от неговия учител Петър Добрев. Доста поспорихме. Българинът настояваше, че оригиналното му име е Ламя и то по-късно е влязло във всички цивилизовани езици. А тия, които го заимствали от първите крадци, го изкривявали. Така аз повтарях Аждаха, а той — Ламя и, докато се надвиквахме, Аждаха се появи.

Драконът си съскаше, а Хък не проумяваше как машинарията му се бе изхитрила да действа цели двеста години. Наистина едно време техниката се правеше много по-здрава, защото морално не остаряваше с такива темпове, каквито японците наложиха в днешно време, за да си продават електронните измишльотини. Но чак пък толкова?

— Моят приятел — продължи Закаев — ме обвини в циркаджийство. Дори ме обяви за най-долен шарлатанин. Той отказа да приеме всякакви ненаучни доводи дори във вид на холографни дракони и, възмутен, напусна чеченската армия.

— Как стана така, че още си живо и здраво, драконче? — обърна се Хък към чудовището.