Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
— Но това очевидно е нещо много…
— Много?
Тя подбра думите си внимателно:
— Жената трябва да има голямо доверие на любовника си, за да му го позволи.
— Вярно е. Но с подходящия любовник усещането е несравнимо… поне така са ме уверявали. Мъжката уста изследва и целува, вкусва и ближе — засмуква съвсем лекичко…
Елинор прибра колената си и изстена в потвърждение на думите му.
Ремингтън метна няколко възглавници на пода и коленичи върху им. Устните му се доближиха до нейните.
— Ще те целуна. Нали помниш предишните ни целувки? — Тонът му стана гърлен и съблазнителен. — Харесаха ти, нали?
— Много. — Гласът й потрепери.
Тя беше толкова доверчива. Безумно честна и открита.
— Езикът ми влезе в устата ти и я вкуси. Ето така. — Той докосна срамежливото цвете на устните й, което сега разцъфтя. Тя шумно си пое въздух.
Ремингтън я обожаваше. Обичаше дъха й с мирис на бренди, обичаше ръцете й около раменете си, обичаше пръстите й в косата си. Алкохолът беше отслабил задръжките й, езикът й първо погали неговия, после превзе устата му: гризна устните му, облиза зъбите му. Под тихата фасада у неговата херцогиня се криеше дръзка и безсрамна сирена, която го привличаше неумолимо. Той щеше да събуди чувствените инстинкти, които засега само дремеха у нея. Ремингтън нежно засмука връхчето на езика й. Тя задъхано се отпусна назад и той започна да смъква ръкавицата й.
— Представяш ли си да повторя същото… там долу? — Все така нежно той целуна меката и бяла свивка на лакътя й. — Представяш ли си го?
— Да — тихо отвърна тя.
Ремингтън издърпа ръкавицата докрай и целуна всеки от пръстите й поотделно, после вкуси дланта й.
— Този брак не е по твой избор. Мога да уталожа много малко от твоите страхове, но гарантирам, че ще сбъдна всичките ти страстни копнежи — дори преди да си ги осъзнала. Имаш ли ми доверие…
— Не — отвърна тя, без да се замисля.
Той видя страха в широко отворените й очи, червените петна на страните й, треперещите й уста.
— …да ми позволиш да ти доставя удоволствие?
Тя остро си пое дъх и той разбра колко я е изкушил с предложението си. Ако не беше пийнала, щеше да побегне от него с писъци, но нейните собствени скрити желания я правеха мека и податлива като глина в ръцете му.
Той разпери ръцете й и ги постави отстрани на възглавниците.
— Аз съм мъжът, когото чакаш цял живот. — Ръцете му се плъзнаха по бедрата й.
Тя се сепна.
Той нежно ги погали с длани и плътта й пламна при докосването му. Пръстите му полекичка се плъзнаха между коленете й.
— Позволи ми да ти доставя наслада. — Той вдигна хлъзгавата коприна до кръста й.
Елинор панически го заудря по раменете и се опита да събере краката си.
Но той не й даде. Стоеше на колене пред нея и дори на мъжделивата светлина имаше привилегията да види… всичко. Краката й бяха дълги и изящни. Прасците бяха обути в бели копринени чорапи, придържани от жартиери. Бедрата й бяха бели и силни. С такива бедра тя можеше да язди кон… или мъж и да контролира всяко негово движение. Гнездото от къдрави косъмчета между краката й беше черно, а под него надничаше изкусителната розова цепка.
— Идеално. — Той надникна в очите й. — Красиво.
Погледът й беше възмутен, но все пак… не светеха ли в него искрици на надежда и възбуда? Тя го желаеше. Търсеше познанието. Искаше да изпита греховното блаженство.
А той искаше да я въведе в порочните наслади. Щом приключеше с нея, в главата й нямаше да остане нищо освен него и урока му.
Белегът на коляното й привлече вниманието му и Ремингтън плъзна палец по него.
— Горкото ти коляно! Кога го обели?
— Метнах се на земята, докато… спасявах Лизи.
— Трябва да ми обещаеш, че никога вече няма да вършиш такива глупости. — Той целуна раната, но устните му не бързаха да се отместят. — Горкото ти коляно. Обещаваш ли?
— Не мога да обещая подобно нещо. — Тя сви пръстите на краката си. — Дори на теб.
— Упорита жена.
— По принцип не съм упорита. Всъщност дълго време бях… отстъпчива.
Той се засмя весело.
— Променяш се пред очите ми. Но ако отстъпиш само този път и разпериш ръце на възглавниците, ще ти бъда много благодарен.
Елинор преглътна:
— Не мисля…
— Не е по силите ти да ме отблъснеш, а и не искаш. Ръцете настрани и се отпусни.
Елинор постепенно се отпусна на пейката.
— Но исках… аз да ти доставя удовлетворение.
Неговата девствена херцогиня беше съвършено открита. Вратата на крепостта беше отворена. Тя му имаше доверие, в противен случай никога нямаше да му се отдаде.