Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
— Об-бещала? — изпелтечи Дики, който познаваше чувството й за дълг. — Не, мис Елинор, не сте чак толкова глупава. Кажете ми, че не сте скочила сама в капана.
Тя сложи ръка върху рамото му.
— Дики, копоите му се канеха да те пребият. Не можех да го допусна. Затова обещах да остана при него, докато той не ми разреши да си отида.
— Боже, ако не бях добър протестант, щях да кълна и проклинам. — Дики стоеше неподвижно със сведена глава. — Мис, какво ще правите? Ще си признаете ли?
— Да си призная? Не! — Предпочиташе да е много, много далеч, когато Ремингтън разбереше измамата й.
— Не можете да се ожените за него, докато ви мисли за херцогинята. Този мъж ще ви убие, когато истината излезе наяве.
— Разбира се, че няма да се омъжа за него. Не мога. — Защото това не беше правилно. Не смееше да си признае колко добре се чувства: беше сензацията на Лондон, яздеше прекрасен кон, от време на време си позволяваше по някоя дързост, и — много рядко — лукса да изкаже мнението си. Не й се мислеше как подскачаше сърцето й, когато мистър Найт я поглеждаше със светлосините си, изгарящи очи, фантазиите, в които тя се женеше за него, можеха да й докарат единствено болка и раздор, а тя и бездруго си имаше достатъчно проблеми.
— Дики, хрумна ми нещо. Написвам бележка. Ти я носиш на Мадлин. Ще й съобщя за сватбата и тя ще ми се притече на помощ.
— Ами ако е заета?
Елинор стоеше в мрачната градина. Новият пръстен тежеше на ръката й. Ветрецът си играеше с листата на дърветата. Свежият въздух изпълни дробовете й. В душата й започна борба. Борба между старата, мекушава Елинор и новата Елинор, която искаше да се роди. Старата Елинор беше покорна и понасяше без хленч поднесеното й от живота. Новата Елинор се бореше за своето щастие, без да се интересува от последиците.
Мадлин не желаеше мистър Найт. За разлика от новата Елинор, която копнееше отчаяно за него със сърцето си и тялото си. Ако Мадлин не се появеше навреме, за да спре сватбата…
Заговори новата Елинор:
— Ако Мадлин не се появи навреме, за да спре сватбата, такава е волята на съдбата. А сега мисля да отида и да си взема едно питие. — Дано с негова помощ заглуша писъците на старата Елинор в главата си.
— Какво искате да речете, мис, как така волята на съдбата? — Гласът на Дики беше пресипнал от ужас.
— Искам да кажа, че ако Мадлин не се появи навреме, за да ме спре, ще се оженя за мистър Найт.
18
Ремингтън се сбогува с последния гостенин и остана сам. Херцогинята я нямаше никаква. Преди половин час я беше видял как изчезва по стълбището, но не я бе забелязал да слиза. Надяваше се гостите да са помислили, че тя се е прибрала у дома си. Не биваше да узнаят, че живее при него, защото щяха да решат, че вече е отнел девствеността й.
Той угаси няколко от пращящите свещи.
А нищо не беше толкова далеч от истината, мамка му! Няколко целувки, макар и страхотни, надали можеха да се квалифицират като позорно деяние. Щеше му се да обуздае нетърпеливото си тяло и с достойнство да изчака наистина краткия срок до първата брачна нощ.
— Ще желаете ли още нещо, сър? — Бриджпорт изглеждаше свеж като кукуряк, което беше поредното доказателство, че английските икономи са невероятно издръжливи.
— Това беше всичко, Бриджпорт. Предай на прислужниците, че съм доволен от представянето им и след неделя ще получат премия.
Бриджпорт се поклони и отиде да надзирава почистването.
Докато сваляше ръкавелите си, Ремингтън от немай-къде се зачуди дали херцогинята се е съвзела от шока, че след трийсет и шест часа ще бъде негова съпруга. На първо време беше приела нещата добре. Нито пищя, нито припадна, не отказа да има каквото и да било общо с него и не прокле баща си, а той бе подготвен и за четирите реакции. Вместо това го беше погледнала объркано с големите си очи. Видът й беше като на мече, което стои безпомощно пред пушката на ловеца. Той почти изпита вина заради неочакваното си съобщение.
Но Мадлин имаше връзки. Ако знаеше намеренията му, щеше да вземе мерки, а той не можеше да допусне развалянето на годежа.
Тогава един от неговите хора му обади, че Дики Дрискол е в градината и Ремингтън проследи своята херцогиня, за да види дали ще опита да му се изплъзне. Тя не избяга с Дики и кой знае защо той остана адски доволен. Оставането й най-вероятно се дължеше на дадената дума. Семейство Де Лейси беше известно с това, че спазваха поетото обещание. Ето защо беше останала, не от някакво си желание да му стане съпруга.
Но дори и така той беше потресен из основи. Аристократката, която живееше под покрива му, си държеше на думата.