Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Да?
— Тя смята, че отмъщението със сигурност ще ни настигне. Твърдо е убедена, че никога няма да се върнем. Това, бързам да добавя, не е свързано с евентуалната трайност на моите чувства, които едва ли е имала възможност да прецени. Просто е напълно сигурна, че Земята е такъв страшен носител на нещастие, че всеки, който я търси, трябва да умре.
— Колцина са тръгвали от Компорелон да търсят Земята, за да твърди такова нещо? — запита Блис.
— Съмнявам се, че някой компорелонец изобщо го е правил. Казах й, че тия нейни страхове са си чисто суеверие.
— Сигурен ли си, че ти самият го вярваш, или си се оставил да те разколебае?
— Знам, че във формата, в която ги изразява, опасенията й наистина са чисто суеверие, но въпреки всичко може да са основателни.
— Искаш да кажеш, че ако опитаме да се приземим, радиоактивността ще ни убие?
— Не вярвам, че Земята е радиоактивна. Мисля обаче, че тя се пази. Спомнете си, в библиотеката на Трантор всички справки за нея бяха заличени. Дори прекрасната памет на Гея, в която участва цялата планета — чак до скалните пластове на повърхността и разтопения метал в ядрото й — не се простираше достатъчно назад във времето, та да ни каже нещо. Съвсем ясно е — продължи Тривайз, — че ако има властта да направи това, първичната планета ще може да настройва и умовете, за да ги накара да вярват в нейната радиоактивност. Така никой няма да я търси. Може би тъкмо защото Компорелон е толкова близо, че представлява особена заплаха, Земята се е подсигурила допълнително до такава степен, та дори Дениадор, който е скептик и учен, е напълно убеден в безполезността на издирването й. Казва, че не може да бъде намерена и толкова. Затова и суеверието на министъра изглежда основателно. Ако планетата така грижливо се укрива, няма ли да ни убие или пренастрои, за да не ни позволи да я намерим?
Блис се намръщи.
— Гея…
— Не казвай, че Гея ще ни защити — прекъсна я Тривайз. — След като Земята е успяла да заличи най-ранните спомени на вашия свят, ясно е кой ще победи в един конфликт между нея и него.
Блис хладно попита:
— Откъде знаеш, че спомените са заличени? Възможно е на Гея просто да й е трябвало известно време да развие планетарна памет и сега ние да се връщаме само до момента, когато процесът е завършил. А дори и тези спомени наистина да са изтрити, как можеш да си сигурен, че Земята го е направила?
— Не знам — поклати глава Тривайз. — Просто споделям с вас догадките си.
Пелорат вметна някак плахо:
— Ако тя е толкова мощна и толкова загрижена да не бъде, как да го кажа, обезпокоявана, каква полза да я търсим? Ти май също смяташ, че няма да го допусне и ако трябва, ще ни убие, за да ни спре. В такъв случай защо не зарежем цялата работа?
— Признавам, може всичко да е именно, както го представяш, Янов, но аз имам силно вътрешно убеждение, че Земята съществува и че трябва да я намеря. И ще я намеря! Пък и Гея твърди, че когато почувствам такава силна вътрешна увереност, съм прав.
— Но как можем да останем живи, след като я намерим, драги приятелю?
— Не е изключено — каза Тривайз, стараейки се да изглежда безгрижен — първичната планета също да оцени моята способност да бъда прав и да ме остави на мира. Но — и това е, което всъщност искам да ви кажа — не съм сигурен, че вие ще останете живи, и то ме тревожи. Тревожеше ме през цялото време, но сега още повече и ми се струва, че трябва да ви върна на Гея и да продължа сам. По начало именно аз реших да търся Земята, а не вие; за мен е важно, а не за вас; аз изпитвам непреодолимото желание… Нека тогава и риска да поема аз. Оставете ме да продължа сам. Янов?
Продълговатото лице на Пелорат се издължи още повече, когато той наведе глава.
— Не отричам, че съм притеснен, Голан, но бих се срамувал да те изоставя. Ще изменя на самия себе си, ако постъпя така.
— Блис?
— Гея няма да те изостави, Тривайз, каквото и да предприемеш. Ако Земята се окаже опасна, Гея ще те закриля, доколкото може. И, във всеки случай, в ролята си на Блис аз няма да изоставя Пел. Така че ако той остава с теб, аз пък оставам с него.
— Добре тогава — мрачно кимна Тривайз. — Дадох ви възможност. Продължаваме заедно.
— Заедно — потвърди геянката.
Пелорат леко се усмихна и стисна рамото му.
— Винаги заедно.
29
— Пел, погледни — каза Блис.
Беше насочила бордовия телескоп на ръка, почти безцелно — просто за да се разнообрази от проучването на легенди за Земята.
Пелорат приближи, обгърна с ръка раменете й и погледна екрана. Виждаше се един от газовите гиганти на компорелонската планетна система, увеличен така, че даваше доста ясна представа за естествените си размери.