Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Правителството може да е склонно да не връща кораба, но дали ще одобри факта, че си ни оставила да заминем с него?
Лизалор се усмихна.
— Ти си благороден човек, Тривайз. След като така упорито се бори да запазиш кораба си, сега, когато го имаш, си се загрижил за нас — тя посегна към него, сякаш изкушена да изрази нежност с някакъв жест, и с видимо усилие овладя порива си.
После продължи делово:
— Дори да подложат на съмнение моето решение, достатъчно е да им изтъкна, че вие сте търсили и още търсите Най-стария, за да кажат, че съм постъпила добре, като съм се отървала бързо от подобни демони заедно с кораба им. И ще изпълнят ритуала за изкупление поради това, че въобще сме ви пуснали да кацнете тук, макар да не е имало откъде да знаем какво възнамерявате да правите.
— Наистина ли те е страх, че нещастие ще сполети теб и твоя свят заради моето присъствие?
— Да — твърдо отвърна Лизалор.
После добави, малко по-приглушено:
— Ти вече ми донесе нещастие, защото след като познавам теб, компорелонските мъже ще ми се струват още по-скучни. Ще остана с моя неутолим копнеж. Великият Наказател се е погрижил.
Тривайз се поколеба, преди да отговори:
— Не искам да си променяш мнението по този въпрос, както не искам и да страдаш от излишни страхове. Трябва да знаеш, че това, дето съм ти донесъл нещастие, е чисто суеверие.
— Предполагам, скептикът ти го е казал.
— Знам го, без никой да ми го казва.
Лизалор прокара ръка през лицето си, тъй като изпъкналите й вежди се бяха заскрежили, и прибави:
— Скептиците действително го смятат за суеверие. Но че Най-старият носи нещастие, е факт. Проявявал се е многократно и никакви хитроумни аргументи не могат да скрият истината.
Тя внезапно протегна ръка.
— Сбогом, Голан. Качвай се на кораба при приятелите си, преди нежното ти терминуско тяло да е замръзнало на нашия студен, макар и хубав вятър.
— Сбогом, Мица. Надявам се да те видя, като се върна.
— Да, обеща да се върнеш и аз се опитах да ти повярвам. Дори си казах, че ще изляза да те посрещна на кораба ти в космоса, та нещастието да сполети само мен, а не и моя свят. Само че ти няма да се върнеш.
— Напротив! Ще се върна! Нима ще те изоставя толкоз лесно, след като преживях такова удоволствие? — В този момент Тривайз бе дълбоко убеден, че е искрен.
— Не се съмнявам в романтичните ти пориви, сладки ми терминуски младежо, но тези, които тръгват да търсят Най-стария, не се връщат… никога. Зная го до дъното на душата си.
Тривайз се опитваше да спре тракането на собствените си зъби. Тракаха от студ и не искаше Мица да си помисли, че е от страх.
— И това е суеверие — каза той.
— Въпреки всичко — отвърна тя — е вярно.
28
Приятно беше да е отново в пилотското помещение на „Далечната звезда“. Може да беше тясно, подобно на мехурче-затвор в безкрайното пространство, но все пак бе познато, приветливо и топло.
Блис каза:
— Радвам се, че най-сетне се качи на борда. Чудех се колко дълго ще стоиш долу с министъра.
— Не особено много — отвърна Тривайз. — Студено е.
— Стори ми се — рече геянката, — че ти мина през ума да останеш с нея и да отложиш търсенето на Земята. Не искам да надничам в мислите ти, но бях загрижена за теб и изкушението, с което се бореше, сякаш ми се предаде.
— Напълно си права — отвърна Тривайз. — Макар и за миг, бях раздвоен. Министърът е забележителна жена и никога не съм срещал друга като нея. Ти подсили ли съпротивата ми, Блис?
— Много пъти съм ти казвала, че не бива и няма да се меся в ума ти по никакъв начин, — напомни му тя. — Предполагам, че си победил изкушението със силното си чувство за дълг.
— Не, не мисля — той кисело се усмихна. — Нямаше нищо толкова драматично и благородно. От една страна, съпротивата ми се засили от големия студ, а от друга, от тъжната мисъл, че само няколко сеанса с нея биха ме убили. Нямаше да издържа дълго на такова темпо.
— Е, както и да е, вече си на борда — намеси се Пелорат. — Какво ще правим сега?
— В непосредствено близко бъдеще бързо ще се придвижим през планетната система, докато се отдалечим достатъчно от компорелонското слънце, за да скочим.
— Мислиш ли, че ще ни спрат или проследят?
— Не. Вярвам, че Мица Лизалор действително иска да се махнем колкото е възможно по-скоро и да стоим далеч, за да не бъде сполетяна планетата от отмъщението на Великия Наказател. Впрочем…