Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
„Как всъщност стоят нещата с купуването на акции от това предприятие за строежа на магистралата?“, попитах аз. „Става въпрос за «Черно море» АД, автомагистрала «Черно море». Имат повече от 300 милиона лева активи, около 150 милиона евро. Хората на ТИМ купуват акции директно от акционерите, 1300 на брой, и то на особено висока цена. Всичко съвсем законно“. И отново подчерта, че никога не бива да споменавам името му, защото „те ме познават“.
Затова го попитах дали смята групировката ТИМ за опасна. „Може да се каже“. „А защо ТИМ е опасна — подметнах аз, — след като всичко се извършва по законов ред?“ „Опасността се крие в това, че те няма защо да се страхуват от каквито и да било репресии или санкции от страна на държавата. Разработили са перфектен механизъм. Нали ви казах, че имат връзки във всички сфери на политическата власт, министър-председателят е на тяхна страна, както и всички известни личности на ръководни позиции в правителството. Хората от ТИМ обаче казват, че това не е вярно. Вероятно няма и да се докаже. Но всички ние го знаем“. Опитах се да си изясня за себе си ситуацията и го помолих, като казва, че те имат поддръжка на всички равнища на политическата власт, да конкретизира малко твърденията си. „Нямам факти, само предположения. Защото никой не им се противопоставя. Всеки познава групировката“. Попитах го кой стои зад гърба на ТИМ. „Знам само че са във Варна. Не знам кой стои зад ТИМ“. Аз подхвърлих за слуховете, че това е военното разузнаване. „Кой конкретно е зад тях, не знае никой. Те са много затворена структура. И ние сме си задавали въпроса, откъде идват парите. Дори държавата няма толкова пари, колкото имат те. Държавата би трябвало да разследва това“.
Поне няколко български държавни служители са опитвали да направят това в миналото, но напразно. Защо е така? Опитах да намеря обяснение от бившия главен антимафиот в Министерство на вътрешните работи Ваньо Танов. Неговите впечатления до известна степен се покриваха с това, което вече бях научил. „Преди да се стигне до формалното отваряне на едно досие, се събират всички възможни сведения. Тогава бях съставил пълна схема на всички лица, свързани с ТИМ. Обаче никога не се стигна до предварително следствие или до наблюдение на тези лица. Когато освободих поста си, оставих цялата тази документация на моя заместник. После, естествено, и той беше изгонен и така документацията изчезна. Затова и казвам, че в следващите две години не очаквам никакви разследвания или досиета срещу ТИМ. Информация няма. Тъй като след структурната реформа вече не бяхме самостоятелна служба, а на пряко подчинение на министъра, той всяка седмица изискваше доклад за това, какви следствия или предварителни дознания са започнати. И така, естествено, беше невъзможно да се предприеме нещо срещу ТИМ. В момента например ТИМ контролира производството на зърно — по-точно изкупуването му. Техни са около 80 % от изкупвателните пунктове в страната. Имат повече от 50 счетоводни и данъчно-консултантски фирми, които са създадени специално с цел да доказват ДДС. Установихме съществуването на 56 подобни фирми, които бяха под техен контрол. Предприятието за малки трактори в Русе също беше купено. И така е в цялата страна. Задачата е да вложат някъде парите, които са натрупали през последните пет-шест години. Настанили са се на входа и изхода и на нефтената рафинерия «Плама» в Плевен (града на Румен Петков) и така източиха цялото предприятие“.
Следващият ми събеседник искаше да разговаря с мен в София. Беше хотелиер, по-скоро преди години бил собственик на хотел и казино в София. Теглил кредит от банката, а когато казиното престанало да носи печалба, вече не можел да плаща вноските по кредита. Размишлявал дали да не продаде хотела, но не станало, макар да опитвал в продължение на две години. После банката продала кредитите на един финансов холдинг в Швейцария, който принадлежал на ТИМ. Всичко дотук било напълно законно. Преценката му за един от босовете на ТИМ беше достатъчно показателна: „Иво е големият бос. До него не можеш да стигнеш. Групировката си взима каквото пожелае и за това се говори само под сурдинка. Те получават почти всичко. Но то става по законния ред. За тях беше важна информацията, че финансовото ни положение не е добро. И тогава посегнаха. Съвсем законно“.