Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Запитах и Иво Каменов какво ще каже по повод на тези обвинения. „Тоя господин Луков е бивш борец. Беше свързан с една политическа партия, беше вършил някои неща. Беше и главен редактор на един регионален вестник. Питайте какво е писал, срещу кого. Освен това е бивш спортист, добре сложен. Такъв човек не може да го прекършиш с бой. Горд е, че е бил съученик на Георги Илиев, когото застреляха“.
Никой не може да отрече, че Антон Луков има страховита фигура. Също и че е бил брутално пребит. И не е първият журналист в България, който е бил заплашван или направо пребит, защото се е захванал с някои тъмни сили в държавата.
Как може да бъде спряно публикуването на дадена информация ми разказа една журналистка. Искала да напише материал за ТИМ и обсъдила това с шефа си. „Когато им казах, веднага го отхвърлиха и се хванаха за главите“. Друг журналист от Шумен, който искал да пише за ТИМ, също имал неприятности. „В редакцията дойдоха адвокати. Юридически нямаше възражения по статията ми. Но после платиха на главния редактор, за да не излезе материалът“.
Дали нападението над Антон Луков има нещо общо с неговите публикации за ТИМ и до днес можем само да гадаем. Във всеки случай журналисти, които разпитах за случая, смятат за напълно възможни и други мотиви, още повече че тогавашните му публикации не били особено скандални. „Какво мислите за Луков?“, попитах във Варна известен журналист. „Той има ангажименти в политиката. Беше експерт при бившия кмет на Варна и сега има вестник и информационна агенция. Работи за най-различни партии. Участва в предизборните кампании. Организира полемики, разпространява слухове“. И отново долових страх. Търсенето ми не можеше да спре…
Следващата ми цел беше главната редакторка на един всекидневник. Естествено, от нея искам да науча дали като журналистка от варненски вестник някога е писала за групировката ТИМ. „За последен път — преди пет години — каза ми тя. — След това имах много проблеми. Сестра ми беше продуцент в телевизията на ТИМ. Когато написах статията, тя беше в София. Те й се обадили, имаше и репресии срещу други колеги от вестника, които после напуснаха, защото бяха тясно обвързани с ТИМ. Бях писала за структурата на групировката ТИМ, каква дейност развиват. Всъщност не беше нищо особено, нито за наркотици, нито за проституция, само за бизнеса. Дотогава тези неща не бяха известни тук. Много хора не знаеха нищо за ангажиментите на ТИМ. Нито за износа на риба, нито за търговията с хранителни продукти. Статията показваше, че те искат да вземат целия град в свои ръце. И там беше проблемът. ТИМ беше Варна и се надявам, че Варна не е ТИМ“. След малко добави: „Не знаем нищо за престъпната дейност на групировката ТИМ. Но основаването й е ясно. Тя беше охранителна фирма. После пое някои банки, стана собственик на ресторанти, на видеотека.
По-късно създаде телевизионен канал, чиято охрана също пое. Така започна дейността на групировката. Чрез разбойничество, според някои. ТИМ поемаше охраната на фирми, а после — и самите фирми. Това бе началото“.
Моята колежка от варненския всекидневник помнеше много добре колко слухове се ширели. Според един от тях членове на групировката били получили пари на комунистическата партия. „Но това, разбира се, е неофициална информация. Имаше и слухове, че от Русия са дошли много пари и че един депутат от БСП е от групировката ТИМ“. Тя говореше за ТИМ едва ли не с възхищение. „Структурата на ТИМ е много добре измислена. Създателите й имат много фирми, но не винаги се водят като официални техни собственици и заради това често не е ясно кой е от групировката и кой не е“.
„Говорили ли сте някога с хора от ТИМ?“, попитах я аз. „Това е невъзможно. Опитах няколко пъти да се добера до Марин Митев. Той отказа. През последните години Митев стана публична личност. Имаме две-три негови снимки“. Тя потвърди и изказването на Ваньо Танов, според което босовете на ТИМ във Варна се държат по особен начин. „В последните години Марин Митев се движеше с различни бодигардове, в три-четири коли, с номера с еднакви цифри. Всеки бодигард беше облечен като него: черно яке, черен панталон, всичко в черно. Така че не можете да разберете кой от всичките е той. Автомобилите се движат в колона и никой не може да се вмъкне помежду им“.
Научих, че имат две резиденции. Едната — на плажа, а другата — в един квартал на града. Заради „двореца“ на плажа имали проблеми и затова го предали на една фондация за деца. Но в управителния съвет на фондацията били съпругите на Иво Каменов и Марин Митев. Сега бил затворен. „Не разбирам защо построиха нов дворец, и то в един бедняшки квартал“ — недоумяваше колежката ми. За съжаление, не можа да ми каже точния адрес.