Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
— Твърде сама, лельо Клео. Тук е цялата прислуга, включително и Нан. Ще бъде много добре. Не забравяй, че съм канена на бал у Мидълшипови тази вечер, а техните сбирки никога не завършват преди зазоряване. Аз няма да си бъда вкъщи преди изгрев слънце, а ти ще се върнеш следобед.
— Е, добре, ти си почти на 25. Предполагам, че никой няма да възрази, ако останеш сама в собствената си къща за една нощ без мен. Освен това ще бъдеш придружавана от лейди Линдууд и нейната дъщеря, когато отидеш на бала, така че всичко е наред. Пази се, Вики — Клео я целуна по бузата за довиждане, преди да се качи на каретата.
Виктория беше развълнувана. Почувства няколко свивания в стомаха, причинени от очакването.
Това бе нощта. Сега нямаше връщане назад. Тя очакваше това събитие, Лукас бе мъжът, когото желаеше. Бе толкова близо до романтичната развръзка с него. Изключителната възможност за този вид научни изследвания спираше дъха й.
Беше време да тръгва. Виктория започна да си пробива път през тълпата, като се насочи дискретно към вратата. Лукас щеше да я чака.
— Тръгвате си толкова рано тази вечер, Виктория? — Изабел Рикот се появи направо изпод краката й.
— Страхувам се, че имам още няколко ангажимента — отвърна учтиво Виктория. — Обещах на един приятел, че ще го чакам на „Бриджуотър“, след което ще отида на друго празненство.
Изабел хвана ръката на Виктория и се усмихна така мистериозно, както само тя можеше.
— Разбирам ви напълно, скъпа. Ще се промъквате от едно празненство на друго, докато не се намерите с вашия граф, нали?
Виктория избухна:
— Нямам представа за какво говорите, лейди Рикот.
Изабел се засмя мило, но в гласа й се чувстваха горчиви тонове.
— Не се правете на изненадана, скъпа. Не е толкова необичайно да бъдете привлечена от един интересен мъж. Това е част от женския характер. Но умната жена държи под контрол чувствата си и ситуацията, в която се намира. Тя внимателно избира мъже, които не са много силни и могат лесно се направляват.
— Наистина, лейди Рикот, трябва да тръгвам.
— Да, разбира се. Но запомнете моите думи. Като приятелка на Самюъл и Каролайн, аз ви мисля доброто — очите на Изабел изведнъж се изпълниха със суровост. — И не е необходимо да се правите на толкова необикновена, проклетнице.
Виктория бе шокирана.
— Уверявам ви, че не съм имала намерение да ви оскърбявам.
Устните на Изабел се свиха в усмивка, която не бе нито чаровна, нито дори мистериозна.
— Да, вие намеквате за вашата доброта, нали? Но аз знам какво мислите за моя приятел Еджуърдс. Прочетох го в очите ви, когато се срещнахме в парка. Вие го намирате за едно тъжно прасе в сравнение с вашия прекрасен граф.
— Никога не съм казвала…
— Вие нищо не казахте, но аз го видях в очите ви. Толкова отвратително. Вие смятате, че аз съм се отдала на едно сакато пони, докато вие притежавате чистокръвен жребец. Но ще съжалявате за избора си — изсъска Изабел.
— Моля ви, лейди Рикот, не се разстройвайте.
— Никак не съм разстроена. Ще ви кажа още нещо, скъпа. Някой ден аз ще командвам Еджуърдс и ако вие сте достатъчно умна, ще направите същото със Стоунвейл. Ако не успеете, това ще бъде вашият провал.
Виктория бе объркана от странния разговор. Тя се замисли колко ли вино е изпила лейди Рикот. Блясъкът в красивите очи на Изабел я плашеше.
— Моля ви, извинете ме, лейди Рикот — тя понечи да тръгне, но пръстите на Изабел я сграбчиха за откритото рамо.
— Вие си мислите, че сте избрали по-вълнуващия, по-интересния мъж, но вие сте глупачка. Истината е, че ползата от мъжете е малка, ако те не могат да бъдат направлявани. Не разбирате ли? Ние сме набедени от обществото да зависим силно от мъжете. Нашата единствена защита е да бъдем по-силни от тях в тази игра. Когато една силна жена се свърже с един слаб мъж, лесно управляем, то тя може да има всичко, което си поиска. Всичко.
— Лейди Рикот, наранявате рамото ми.
Изабел погледна към пръстите си напълно изненадана. Тя моментално свали ръката си и се овладя отново.
— Няма значение. Без съмнение, за вас е твърде късно. Но вие сте достатъчно разсърдена, за да знаете отсега нататък, че силният мъж е много опасен. Ако имахте малко разум, Вики, щяхте да изберете Еджуърдс вместо Стоунвейл.
Изабел се обърна и изчезна в тълпата, но не преди Виктория да види ярките сълзи в екзотичните й очи.
Виктория стоеше загледана в другата жена, напълно объркана. Нейното радостно очакване бе напълно помрачено от тази внезапна среща. Но след малко, облечена в своята пелерина, с нахлупена качулка, за да прикрива лицето й, настроена за приключения, тя бързаше надолу по стълбите на голямата къща.