Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
— Лукас, моля ви, не трябва да ме целувате така. Няма време. Леля ми ще бъде вкъщи много скоро. Аз й казах, че имам главоболие, когато напуснах Фокстънови, и когато се прибере у дома, вероятно ще дойде първо в моята стая, за да види как съм.
— Кое е това толкова важно нещо, заради което сме отново заедно тази вечер и рискуваме репутацията ти, Вики?
Тя стегна още по-здраво кадифената пелерина около себе си и го погледна смело в очите, като само луната озаряваше лицето й.
— Мислех, че ще ми е лесно да го кажа, но открих, че не е толкова просто.
Той искаше да я сграбчи в прегръдките си и да я увери, че няма нужда да казва каквото и да е, но се овладя. Тя сама трябваше да го направи. „Стратегия“, сурово си припомни той. И за двамата беше много по-добре, че тя сама планира любовта, вместо той да я прелъстява.
— Слушам ви, мила.
— Твърде много мислих, милорд — каза Виктория и изправи брадичката си.
— Това не винаги е хубаво. Понякога твърде многото мисли объркват познанието.
— Е, моето вече е объркано — тя се отдръпна и тръгна по мократа трева. Изглежда, не усещаше, че пантофките й са от сатен. — Премислих го много пъти. Уверена съм, ще разберете, че това е тема, която не мога да обсъждам с никой друг, дори с моята леля.
— Разбирам — отвърна той окуражен. — Има неща, които не можем да обсъждаме дори с най-близките си.
— Да, точно така — тя се обърна и закрачи в обратна посока. — Вярвам, че съм ви казала, че нямам намерение да се омъжвам.
— Няколко пъти.
— По-късно открих, че нямам нищо против… една романтична връзка с мъж.
— Разбирам.
— Радвам се, защото това е трудно да се изрази с думи — тя отново се обърна и закрачи по пътеката напред-назад. — Спомняте ли си какво се случи онази вечер в каретата, след като напуснахме „Зеленото прасе“?
— Да, много добре.
Тя скри главата си още по-навътре в качулката.
— Бях учудена, че връзката между една жена и един мъж може да бъде толкова силна и хубава.
— Радвам се, че преживяното е било приятно за вас — той скри задоволството си.
— Приятно! — тя се завъртя, за да го погледне. Очите й блестяха на бледата светлина. — То беше нещо повече от приятно, милорд. Понякога беше твърде страшно, но много, много вълнуващо. В действителност — твърде впечатляващо и пленително.
Нейната изключителна откровеност го озадачи.
— Вие ме ласкаете.
— Ни най-малко, Лукас. Мислих твърде много и реших, че искам да повторя преживяното. В действителност реших, че желая да разкрия напълно това изживяване. Разбира се, като научно изследване.
— Научно изследване… — повтори той тихо. — Предполагам — нещо като събиране на бръмбари.
— Предполагам, че може и така да се каже.
— Ще ме сложите ли на показ в кутия, когато приключите с вашите научни изследвания?
Виктория се намуси скрита под качулката.
— Лукас, как смеете да ме дразните! Аз съм напълно сериозна.
— Да, виждам.
— За да съм напълно ясна, знайте, че искам да установя с вас романтична връзка, подобна на тази, която Изабел Рикот е установила със своя приятел Еджуърдс.
— Мили Боже! Искрено се надявам да не е така.
Виктория се обърна към него шокирана и озадачена.
— Вие не ме желаете?
Той моментално разбра как тя бе изтълкувала думите му. Тръгна напред, обгърна я с ръцете си плътно и впи устните си в нейните с такава страст, че тя потрепера. Накрая, когато я пусна, той хвана главата й с двете си ръце и погледна към нея, като знаеше, че силата на желанието му се излъчва от очите му.
— Желая ви повече от всичко, което съм желал на тази земя. Никога не забравяйте това, Виктория. Обещайте ми, че каквото и да се случи, никога няма да забравите това.
Тя обви китките на ръцете му със своите пръсти и се усмихна развълнувана.
— И аз ви желая, Лукас. Никога не съм изпитвала по-силно желание от това към вас. Моля ви, ще ме любите ли?
— Вики! О, Вики, моя мила, капризна, страстна мъжкарана — той я притисна силно до себе си объркан от странната комбинация от страст, нежност и облекчение. — Ще те любя, докато пламнеш, след което двамата ще изгорим заедно.
— Това звучи много приятно — отбеляза тя с приглушен от сакото му глас.
— Почакай, докато опиташ — той се разсмя.
Тя се усмихна и обгърна с ръце кръста му, като се притискаше в него.
— Лукас, толкова съм развълнувана!
— Също и аз — прошепна той, а после преднамерено подхвърли: — Като че ли току-що си се съгласила да се омъжиш за мен.
— Лукас… — Виктория се вдърви.
— Почти, но не съвсем. Овладейте се, Вики. Не искам да ви плаша, но знайте — отсега нататък аз няма да съм склонен на нищо повече от една романтична връзка с вас. Предпочитате ли да обсъдим този факт, или искате само една романтична връзка?