Заключената стая

— Моите мотиви не ви засягат. Още повече, че те са чисто лични.

Сънливостта изчезна от лицето на Шьогрен. Той изгледа изпитателно Гюнвалд Ларсон и каза бавно:

— Доколкото ми е известно, непълните или неверни показания, ако не са дадени под клетва, не се считат за престъпление.

— Съвършено вярно.

— При това положение аз не виждам смисъл в нашия разговор.

— Аз пък виждам. Нужно ми е да се оправя в тази работа. Да предположим, че съм стигнал до някакъв извод и сега искам да го проверя.

— И какво гласи вашият извод?

— Че вие сте заблуждавали полицията не от користни подбуди.

— В нашето общество са предостатъчно онези, които мислят само за собствените си интереси.

— Но ти не си от тях, нали?

— Мъча, се… Наистина, не всички ме разбират. Например жена ми не можеше да ме разбере. Ето защо съм и ерген.

— Значи ти смяташ, че е добре да се ограбват банките и че полицията е враг на народа.

— Нещо от този род. Само че не толкова опростено.

— Да се ограби банка и да се убие един учител по гимнастика — това съвсем не е политическа акция.

— В този случай — не е. Но идейните мотиви трябва да се имат предвид изобщо. Понякога ограбването на банки е предизвикано от чисто политически причини. Да вземем за пример революцията в Ирландия. Освен това съществува и неосъзнат протест.

— Ти предлагаш да разглеждаме криминалните престъпници като бунтовници?

— Защо не, това е идея.

След известно мълчание Гюнвалд Ларсон попита:

— Значи, нямаше никакво бежово рено?

— Нямаше.

— И никакъв блед шофьор в бяла блуза, и никакъв момък в черно?

— Не.

Гюнвалд Ларсон кимна замислено. След това продължи:

— Работата е там, че бандитът е разкрит. И не е никакъв стихиен революционер, а мръсен плъх, който паразитства на капитализма, хранейки се с препродажба на наркотици и порнография и за нищо друго, освен за аванта не мисли. Само това му е в ума. Започна веднага да предава приятелите си само и само да спаси собствената си кожа.

Шьогрен сви рамене.

— Не е само той… Но тъй или иначе, човекът, който е ограбил тази банка — как да ти го обясня — е нещастник. Разбираш ли ме?

— Разбирам, разбирам.

— Слушай, откъде тези мисли у тебе?

— Познай… Опитай се да се поставиш на моето място.

— Тогава кой дявол те е пратил в полицията?

— Случайността. Изобщо аз съм моряк. Това стана отдавна, а тогава много неща ми изглеждаха другояче. Но тези неща не се отнасят към делото. Аз изясних каквото ми беше нужно.

— Значи, край?

— Край. Довиждане.

— Довиждане — отвърна Шьогрен. — Всичко хубаво.

Лицето му изразяваше пълно недоумение.

Но Гюнвалд Ларсон не видя това, тъй като вече си беше заминал. И не можа да чуе последните думи на Шьогрен.

— Все пак аз съм убеден, че това беше момиче.