Зовът на сърцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: macgregor #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Марина
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зовът на сърцето». Краткое содержание книги:
Шелби си спомни за охраната, с която бяха живели като деца, за кампаниите, за пресата. И помисли бегло, че с брака си с Алън бе стъпила обратно във водовъртежа. С малка въздишка, която Джени не разбра, Шелби се облегна на лакти.
— Можеше да бъде безобразно избухлив, имаше твърдо мнение за това, кое е правилно или не — за себе си и за обществото като цяло. Двете неща не винаги си съвпадаха. Все пак, в повечето случаи той беше разбран и добродушен, за по-голям брат.
Тя се мръщеше на небето. Джени я наблюдаваше мълчаливо.
— Грант е способен на много любов и доброта — продължи Шелби, — обаче ги раздава пестеливо и по свой начин, не обича да зависи от никого. — Тя се поколеба. После, забелязала спокойното лице и изразителните очи на Джени, почувства, че й дължи нещо. — Загубихме баща си. Грант беше на седемнайсет, по средата на пътя от момчето до мъжа. Аз бях сломена и чак години по-късно осъзнах, че същото се бе случило и с него. И двамата бяхме с него, когато той загина.
Джени затвори очи, като си мислеше за Грант и веднага си спомни за Анжела. Тази болка й бе пределно ясна. Чувството за вина, мъката, шокът, който все не отшумяваше напълно.
— Как е бил убит?
— Грант трябва да ти разкаже за това, — рече Шелби тихо.
— Да. — Джени отвори очи. — Трябва.
Шелби искаше да прогони мрачните мисли и тежките си спомени и докосна ръката не Джени.
— Ти си добра за него. Веднага го разбрах. Търпелива ли си Джени?
— Вече не съм сигурна.
— Не бъди прекалено търпелива — посъветва я Шелби с усмивка. — Грант има нужда някой да го цапва по муцуната отвреме-навреме. Знаеш ли когато срещнах Алън, бях твърдо решена да нямам нищо общо с него.
— Звучи ми познато.
Шелби се усмихна.
— А той беше твърдо решен да имам. Беше търпелив, обаче… — Тя се усмихна при спомена. — Не е прекомерно търпелив. При това аз не съм и наполовина толкова ужасна колкото е Грант.
Джени се засмя, сетне отвори блокчето на нова страница, и започна да скицира Шелби.
— Как се запозна с Алън?
— На едно парти във Вашингтон.
— От там ли си?
— Да, живея в Джорджтаун — ние живеем в Джорджтаун — поправи се тя. — Магазинът ми също е там.
Джени изрисува фината линия на носа.
— Какъв магазин?
— За керамика. Занимавам се с грънчарство.
— Наистина ли? — Заинтригувана, Джени спря да скицира. — Майсториш с глина? Грант не го е споменавал.
— Никога не го споменава — отвърна Шелби сухо.
— В спалнята му има една ваза — спомни си Джени. — Червеникава, с гравирани полски цветя. Твоя ли е?
— Подарих му я за Коледа преди две години. Не знаех какво я е направил.
— Тя улавя светлината чудесно — рече Джени, като забеляза, че Шелби бе приятно изненадана. — Освен нея няма много предмети във фара, от които той си прави труда да бърше прах.
— Толкова е немарлив — каза Шелби нежно. — Смяташ ли да го превъзпиташ?
— Не.
— Радвам се. Въпреки, че за нищо на света не бих искала да ме чуе, харесвам го такъв, какъвто си е. — Тя протегна ръце към небето. — Ще се прибера в къщата да проиграя някой и друг долар на Джъстин. Някога играла ли си карти с него?
— Само веднъж. — Джени се усмихна. — Стига ми.
— Разбирам те — рече Шелби и се надигна. — Ала обикновено успявам с блъфиране да си върна парите от Дениъл.
С последна светкавична усмивка тя си отиде. Джени се вгледа в скицата и взе да премисля казаното за Грант.
— С лице като жаба? — попита Кейн, когато срещна Грант в коридора.
— Красотата е относително понятие — отговори Грант невинно.
С одобрителна усмивка Кейн се облегна на един от сводовете.
— Успя да хвърлиш в смут татко. Обади се на всички ни да каже, че Кембъл бил сбъркал пътя и че било наш дълг, като на роднини, да му помогнем. — Усмивката стана вълча. — Изглеждаш така, като че ли отлично се справяш сам.
Грант кимна в знак на съгласие.
— Миналия път, когато идвах тук, той се опита да ме сватоса с някаква си Джадсън, не исках да рискувам.
— Татко твърдо вярва в брака и в продължаването на рода. — Лицето на Кейн помръкна малко, щом помисли за жена си. — Странно, че твоята Джени е братовчедка на Даяна.
— Съвпадение — отвърна Грант, съзрял тревожния израз. — Не съм виждал Даяна тази сутрин.
— Аз също. — Кейн вдигна рамене. — Не сме съгласни по едно дело, с което се е наела. — Мрачният облак пак премина над лицето му. — Не е лесно да сте женени и с една и съща професия, особено ако гледате на нея по различен начин.
Грант помисли за себе си и Джени. Можеха ли двама души да гледат на изкуството по по-противоположен начин от тях двамата?