Зовът на сърцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: macgregor #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Марина
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зовът на сърцето». Краткое содержание книги:
Загубила е пациент. Без да знае как го разбра, Джени бе сигурна. Тя спонтанно покри стиснатите им ръце със свободната си длан.
— Имате чудесно семейство, госпожо Макгрегър. Прекрасен внук.
Жената въздъхна една доловимо.
— Благодаря ви. — Ана отиде да целуне съпруга си по бузата. — Да вечеряме — каза тя, когато той поглади косата й. — Сигурно сте прималели от глад.
Списъкът на действащите лица бе завършен. Джени се изправи и хвана Грант за ръка. Очертаваше се много интересен уикенд.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Беше късно, когато Джени се излегна в голямата вана, пълна с гореща, благоуханна вода. Макгрегърови, от Дениъл до Мак, не си лягаха рано. Харесваше ги — буйния им нрав, ярките различия помежду им, тяхното очевидно и неразривно единство.
С изключение на Даяна, бяха я накарали да се чувства добре дошла в семейството им.
Като се замисли за нея, Джени се намръщи и насапуниса крака си. Вероятно Даяна Блейд Макгрегър бе сдържана по характер. Не беше нужна проницателност, за да се забележи напрежението между Кейн и съпругата му, и от него Даяна се затваряше още повече. Ала Джени усещаше, че има нещо лично в отношението на Даяна към нея.
Остави ме на мира. Сигналът бе ясен като бял ден и Джени се бе подчинила. Не всеки беше дружелюбен по природа. Не всеки бе длъжен да я хареса от пръв поглед. И все пак, тормозеше я това, че Даяна не бе нито дружелюбна, нито точно враждебна, а просто студена.
Джени се отърси от неприятните мисли. Дръпна старинната верижка на запушалката, за да източи водата. На следващия ден щеше да прекара известно време с новите си братовчеди и да направи колкото може повече скици на дома им. Биха могли да се разходят двамата с Грант край скалите или да поплуват в басейна, който се намираше в края на един от дългите, заплетени коридори.
Не беше виждала Грант така отпуснат от толкова дълго време. Странно, макар да си оставаше отдалечения, арогантен мъж, в когото се бе влюбила против волята си, той се чувстваше удобно сред многобройните, шумни Макгрегърови. Тази вечер тя научи още нещо ново за него — Грант харесваше хората, обичаше да бъде с тях, да общува… Стига да се спазваха неговите условия.
Джени бе доловила края на един негов разговор с Алън след вечеря. Беше на политическа теми и явно беше задълбочен, което я изненада. Още повече обаче се удиви, щом го видя да клатушка бебето на Серина на коляното си, докато разискваше с Кейн спорен процес, разтърсващ Бостънските съдилища. Сетне бе впримчил Шелби в разгорещена битка относно значението за обществото на следобедните сапунени сериали.
Джени поклати глава, докато попиваше влагата от тялото си с кърпата. Защо един мъж с толкова разностранни интереси и който така леко общуваше с хората пъдеше залутали се туристи? Пълна загадка.
Тя облече къс копринен халат. Да, Грант беше загадка, но да го знаеш и да го приемеш бяха отделни неща. Колкото повече научаваше за него и колкото по често зърваше истинската му натура, толкова повече копнееше да разкрие.
Търпение, само още малко търпение, повтаряше си Джени на влизане в спалнята. Стаята беше грамадна, тапетите — старинни и изискани. Красивото легло бе застлано с тъмнорозов сатен. Срещу него имаше дървена тоалетка с изящни купидончета. Цялата спалня притежаваше очарованието на осемнадесети век, до изящните гоблени, които сигурно бяха изделия на Ани.
Приятно уморена, Джени седна на табуретката пред трикрилото огледало на тоалетката и започна да реше косата си.
Когато Грант отвори вратата помисли, че тя изглежда като фея — донякъде невинна девойка, донякъде изкусителка. Погледът й срещна неговия в огледалото и тя се усмихна при последния замах с четката.
— Да не си сбъркал завоя?
— Не. — Той затвори вратата след себе си и прещракна резето.
— Сигурен ли си? — повдигна вежда Джени, като потупваше длан с четката си. — Мислех, че твоята стая е по-надолу по коридора.
— Макгрегърови бяха забравили да сложат нещо там. — За минута той остана, където си беше, доволен само да я гледа.
— Така ли? Какво?
— Теб. — Грант се приближи до нея и взе четката от ръката й. С очи ни нейните в огледалото, той започни да разресва косата й. — Толкова е мека — промълви. Всичко в теб е прекалено меко, за да може да му се устои.
Грант винаги умееше да разгорещи кръвта й със страстта си, или когато беше ласкав, когато докосването му бе тъй нежно, тя отмаляваше Очите й се разшириха и се замъглиха.
— А искаш ли? — пророни.
Той се усмихна едва забележимо, като продължаваше да я реше бавно.