Шовинист

„Те знаят, че ще им се наложи да се бият — помисли Ваймс. — Това сега е просто като началото на танц, когато човек обикаля и оглежда партньора си…“

— Налага се да заявя, че имате на разположение дванадесет часа, за да изтеглите всички свои граждани от Лешп — каза Калиф. — Ако това бъде направено, нещата ще се изгладят лесно. Засега.

— Нашият отговор е, че вие разполагате с дванадесет часа да напуснете Лешп — натърти Ръждьо. — Ако не го направите, ние ще предприемем… стъпки…

Калиф направи лек поклон.

— Разбираме се добре. Официалният документ ще ви бъде връчен в най-близко бъдеще и не се съмнявам, че и ние ще получим такъв от вас.

— Естествено.

— Ама чакайте, не можете просто така… — започна Ваймс.

— Сър Самюъл, вие вече не сте Командир на Стражата и нямате място на тези преговори — остро го прекъсна Ръждьо и се обърна отново към принца. — Злощастно стечение на обстоятелствата е, че нещата стигнаха дотук — произнесе сковано.

— Наистина. Но идва време, когато само думите не са достатъчни.

— Трябва да се съглася с вас. Идва време, когато трябва да изпитаме силата си.

Ваймс в очарован потрес местеше поглед от едното към другото лице.

— Ние, разбира се, ще ви оставим време да напуснете посолството си. Доколкото то изобщо съществува…

— Колко мило. Ние ще отвърнем на любезността ви по същия начин.

Калиф направи лек поклон. Ръждьо също.

— В края на краищата фактът, че държавите ни са във война, не е причина да забравяме старите приятелства.

— Какво?! Естествено, че е причина, по дяволите! — възкликна Ваймс. — Не мога да повярвам! Просто си седите тука и… мили боже, къде отиде дипломацията?

— Войната, Ваймс, е продължение на дипломацията с други средства — произнесе лорд Ръждьо. — Както щяхте да знаете, ако бяхте истински джентълмен.

— И вие, клачианците, сте същите! — продължи разпалено Ваймс. — Сигурно е от онова позеленялото телешко, дето Дженкинс ви го продава. Хванали сте „луда крава“ и сте се побъркали. Не може да…

— Сър Самюъл, вие сте, както отегчително често ни припомняте, цивилен — прекъсна го Ръждьо. — И като такъв нямате работа тука.

Ваймс не си направи труда да козирува, а се обърна и напусна залата. Останалите от малкия му отряд го последваха мълчаливо към Двора на Псевдополис.

— Казах му, че може да си я завре в задника — промълви сержант Колън, докато пресичаха Медния мост.

— Така е — каза Ваймс вдървено. — Браво.

— Право в лицето. „Да си я завреш в задника“. Ей тъй.

От тона на Колън не ставаше ясно дали се гордее с постъпката си или е ужасен от нея.

— Страхувам се, че формално лорд Ръждьо е прав, сър — вметна Керът.

— Тъй ли?

— Да, господин Ваймс. Безопасността на града е от първостепенно значение и при състояние на война гражданските сили минават на военно подчинение.