Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Чел съм много от докладите ти — усмихна се началник-щаба. За него се говореше, че ослепителното обаяние се появяваше и изчезваше от лицето му като лъч на прожектор. Райън разбираше, че е заслепен от този чар, но не можеше да направи нищо, за да му се противопостави. — Харесвам работата ти. Имаш добър усет за нещата, за фактите. Правилна преценка. И така, едната причина, поради която стигнах дотук, е вярната преценка и мисля, че можеш да се справиш с това, което имам наум. Въпросът е ще го направиш ли или не.
— Какво по-точно да направя, сър?
— Като стигнеш там, ще останеш за няколко дни и ще докладваш направо на мен. Не чрез канали, а направо на мен. Ще получиш необходимото съдействие. Аз ще имам грижата.
Райън не каза нищо. Току-що бе станал шпионин, действащ офицер по президентско нареждане. И което беше още по-лошо, щеше да шпионира собствената си страна.
— Не ти харесва мисълта да шпионираш собствените си хора, а? Няма да го правиш или поне не съвсем. Както казах, искам независимо, цивилно мнение. Бихме предпочели да изпратим там опитен офицер, но намерението ни е да сведем до минимум броя на хората, запознати със случая. Ако изпратим Ритър или Гриър, ще бъде твърде очебийно, докато ти, от друга страна, си сравнително…
— Господин Никой? — попита Джак.
— Доколкото те са ангажирани, да — отвърна съдия Мур. — Руснаците имат досие за теб. Виждал съм части от него. Те мислят, че си търтей от Най-висок клас, Джак.
„Аз съм търтей — помисли Райън, — останал равнодушен към предизвикателството. В тази компания е дяволски сигурно, че съм.“
— Съгласен съм, господин президент. Извинете ме за колебанието. Никога преди не съм бил действащ офицер.
— Разбирам. — Президентът се оказа великодушен победител. — Още нещо. Ако разбирам нещо от подводници, Рамиус би могъл да се измъкне, без да каже думичка. Защо ги е предупредил? За какво е било писмото? Според мен няма смисъл.
Беше ред на Райън да се засмее.
— Някога виждали ли сте подводничар, сър? Не? Ами космонавт?
— Разбира се. Срещал съм се с група пилоти на совалка.
— Все същата стока са, господин президент. Що се отнася до писмото, има две обяснения. Първо, той вероятно е полудял от нещо, а от какво точно — ще разберем, когато се срещнем с него. Второ, той е уверен, че може да довърши започнатото независимо от опитите им да го спрат и иска да го знаят. Господин президент, мъжете, които преживяват от подводничарския занаят, са агресивни, смели и много, много умни. Нищо не обичат така, както да накарат някого, например оператор на надводен кораб, да изглежда като идиот.
— Току-що прибави към актива си още една точка, Джак. Космонавтите, които срещнах, са крайно непретенциозни в повечето отношения, но когато стане въпрос за летене, се считат за богове. Ще го имам предвид. Джеф, давай да се захващаме за работа. Джак, дръж ме в течение.
Ръкува се с него и когато напусна стаята заедно с първия си съветник, Райън се обърна към съдия Мур.
— Господин съдия, какво, по дяволите, си му разказвал за мен?
— Само истината, Джак. — В действителност съдията бе искал операцията да бъде изпълнена от някой измежду висшите офицери на ЦРУ. Райън не се бе вмествал в схемата, но президентът и преди бе развалял много грижливо разработвани планове. Съдията го прие философски. — Това за теб ще бъде голяма стъпка напред в живота, ако свършиш работата както трябва. По дяволите, може дори да ти хареса.
Райън беше сигурен, че няма да е така, и се оказа прав.
Главна квартира на ЦРУ
Той не проговори из целия път обратно до Ленгли. Колата на директора хлътна в подземния гараж. Слязоха от нея и взеха частния асансьор, който ги качи направо в кабинета на Мур. Вратата на асансьора беше маскирана като стенен панел, което беше удобно, но мелодраматично, помисли Райън. Директорът на ЦРУ веднага отиде до бюрото си и вдигна телефонната слушалка.
— Боб, искам те тук веднага — нареди той, втренчен в Райън, който стоеше в средата на стаята. — Нетърпелив ли си, Джак?
— Разбира се, господин съдия. — Гласът на Райън не изразяваше ентусиазъм.
— Разбирам как се чувстваш с тая шпионска история, но положението може да стане изключително деликатно. Трябва да си дяволски поласкан от оказаното ти доверие.
Райън долови какво се крие между редовете на казаното точно когато Ритър нахлу в стаята.
— Какво има, господин съдия?
— Започваме разработката на операция. Райън излита за „Кенеди“ с Чарли Дейвънпорт, за да запознае накратко флотските командири с историята около „Октомври“. Президентът го уреди.
— Така предполагах. Гриър тръгна към Андрюс точно преди да пристигнете. Райън трябва да лети, а?