Ловът на „Червения октомври“
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловът на „Червения октомври“». Краткое содержание книги:
— Отгоре на всичко тези приятелчета са моряци. Когато си на плаване, имаш работа за вършене и я вършиш. На техните кораби това означава четиринайсет до осемнайсет часа на ден. Всички тези деца са срочнослужещи с елементарно обучение. Те са научени да изпълняват една или две задачи и да изпълняват точно заповеди. Руснаците обучават хората да изпълняват задълженията си като папагали — с колкото се може по-малко мислене. Ето защо при по-големи ремонти офицерите им могат да бъдат видени с инструменти в ръце. Екипажът няма да има нито време, нито желание да пита офицерите какво става. Вършиш си работата и разчиташ, че другите ще свършат своята. Ето за какво е дисциплината на море — почука Фостър пурата си в пепелника. — Да, сър, събират се офицерите, може да не са всичките, и това ще е достатъчно. Много по-лесно е да се съберат на едно място десет или дванадесет дисиденти отколкото сто.
— По-лесно, но едва ли лесно, Дан — възрази генерал Хилтън. — За бога, на борда си те имат поне един политически офицер плюс „слухарите“ на разузнавателните им служби. Наистина ли мислиш, че един партиен труженик ще се съгласи на това?
— Защо не? Ти чу Райън — бунтът на онази фрегата бил ръководен от политически офицер.
— Да, и оттогава цялото това управление е раздрусано — отвърна Хилтън.
— При нас непрекъснато дезертират служители на КГБ и все добри партийни членове — каза Фостър. Мисълта за дезертирала руска подводница явно много му харесваше.
Президентът забеляза всичко това и се обърна към Райън.
— Доктор Райън, успяхте да ме убедите, че сценарият ви е теоретическа възможност. Сега, какво мисли ЦРУ, че трябва да се направи?
— Господин президент, аз съм разузнавателен аналитик, не…
— Зная много добре какъв сте, доктор Райън. Чел съм достатъчно от работите ви. Разбирам, че имате мнение, и искам да го чуя.
Райън дори не погледна Мур.
— Да я пипнем, сър.
— Просто така?
— Не, господин президент, вероятно не. Все пак Рамиус може да изплува до нос Вирджиния след един или два дни и да поиска политическо убежище. Трябва да бъдем готови за такава възможност, сър, и моето мнение е, че трябва да го посрещнем с отворени обятия. — Всички присъстващи кимнаха одобрително. Беше успял да ги привлече на своя страна.
— Слагаш си главата под ножа — забеляза президентът добродушно.
— Сър, поискахте мнението ми. Вероятно няма да бъде така лесно. Онези „Алфа“ и „Виктор“ очевидно бързат към нашите брегове с намерение да създадат бараж или всъщност блокада на атлантическото ни крайбрежие.
— Блокада — промърмори президентът. — Грозна дума.
— Господин съдия — обърна се генерал Хилтън към Мур, — допускам, че ти е хрумнало, че това може да бъде дезинформация, предназначена да разкрие високопоставения източник на тези сведения.
Съдия Мур пусна сънлива усмивка.
— Да, генерале. Ако това е шарлатания, то тя е подготвена дяволски добре. На доктор Райън бе наредено да подготви краткото си изложение, приемайки сведенията за достоверни. Ако не са, отговорността е моя. — „Бог да те поживи, господин съдия“ — каза си Райън, питайки се доколко чист може да е източникът УИЛОУ. — При всички случаи, господа, ние ще трябва да отговорим на тази съветска активност независимо дали анализите ни са точни или не — продължи съдията.