Оперативен център
- Автор: Кланси Том
- Серия: op-center #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оперативен център». Краткое содержание книги:
42.
ВТОРНИК, 23:40 Ч., СЕУЛ
Катафалката пътуваше на юг към самолетната писта по шосета, задръстени от военни машини, излизащи от Сеул в северна посока.
Седнал отзад в мерцедеса на посланика, следващ катафалката, Грегъри Доналд обърна внимание на увеличения поток от военни части, които напускаха столицата. Като се вземе предвид и обаждането на Боб Хърбърт, можеше да заключи, че отношенията между двете правителства определено се нажежават. Не се изненада. В такава близост с демилитаризираната зона в Сеул възприемаха обявяването на тревога за нещо съвсем обичайно — като гледането на пиратски видеокасети например. И все пак мащабът на операцията бе доста различен. Числеността на прехвърляните подразделения говореше, че генералите не искат да съсредоточават прекалено много войници на едно място, в случай че севернокорейците извършат нападение с ракети.
За момента Доналд се чувстваше напълно дистанциран от всичко това. Беше се свил като в пашкул, хванат в капана на неизбежния факт, че в катафалката пред него лежи жена му, която никога повече няма да види. Не и на този свят. Фаровете на мерцедеса осветяваха колата отпред и докато гледаше черните пердета на задния прозорец, Доналд се запита дали на Сунджи щеше да й бъде приятно, че я возят с държавна кола… още повече тази. Сети се как тя стисна очи, когато й разказа за нея, и се отдаде на спомените, сякаш те някак си можеха да изличат действителността…
Черният кадилак се използваше съвместно от американското, английското, канадското и френското посолство в Сеул. Когато не беше нужен, стоеше паркиран във френското посолство. Тази практика не беше нещо необичайно, въпреки че през 1982 година почти възникна международен инцидент, когато английският и френският посланик неочаквано загубиха свои близки и поръчаха катафалката за един и същ час. Французите твърдяха, че след като колата стои при тях, те трябва да са първи, а англичаните пък настояваха, че на френския посланик е умряла само баба му, а на английския — баща му, и по-пряката роднинска връзка му дава предимство. Французите естествено заявиха, че техният посланик е бил много по-близък с баба си, отколкото английският — с баща си. За да не задълбочават конфликта, двамата посланици наеха услугите на погребални бюра от града и официалната катафалка си остана в гаража.
Грегъри Доналд се усмихна, като си спомни как Сунджи му каза със здраво стиснати очи: „Само в дипломатическия корпус може да се случи войната и резервацията за кола да бъдат равностойни.“ Което си беше вярно. И най-дребната, най-личната или зловеща подробност се превръщаха в международен въпрос. Затова се трогна, а смяташе, че и Сунджи би го оценила, когато английският посланик му се обади в посолството, за да изрази съболезнованията си, и му съобщи, че посолствата няма да използват катафалката за своите жертви от днешния атентат, докато той не свърши с нея.
Очите му неотлъчно следяха черния кадилак, въпреки че умореният му мозък витаеше в някакво полусъзнателно състояние. Припомни си последната им вечеря заедно, последния път, когато се бяха любили, последния път, когато я гледаше как се облича. Усещаше като наяве вкуса на червилото й, аромата на парфюма й, докосването на дългите й нокти по врата си. После си припомни как за пръв път се почувства привлечен от Сунджи — не от красотата или спокойствието й, а от думите й. Тя разговаряше с една приятелка, която бе работила с готвещия се да отпътува посланик Дан Туник. Когато посланикът завърши прощалното си слово пред служителите, приятелката каза:
— Той изглежда толкова щастлив.
Сунджи го изгледа и отвърна:
— Баща ми имаше същия вид, когато изкара камък от бъбрека си. Туник изглежда облекчен, Триш, а не щастлив.
Със своята характерна откритост и независимост тя бе попаднала право в целта. Докато другите пиеха шампанско, Доналд отиде при нея, представи й се, разказа й историята с катафалката и се влюби в нея до уши още преди тя да отвори здраво стиснатите си очи. А сега седеше в колата, потокът от сълзи бе пресъхнал, но не и този на спомените и единственото му утешение беше, че когато я видя за последен път жива, докато тичаше към него с намерената обица, на лицето й бе изписан израз на пълно облекчение и щастие.
Мерцедесът отби след катафалката от шосето по посока на летището. Доналд щеше да изпрати Сунджи до самолета на ТУА, който ще върне тялото й в Щатите, а после щеше да се качи на чакащия „Бел Ирокез“ за краткия полет до демилитаризираната зона.
Хауърд Норбом ще реши, че е постигнал своето по други канали. Чувстваше се малко виновен към стария си приятел. Но поне генералът няма да бъде замесен, когато Грегъри се опита да влезе в контакт със севернокорейците. Благодарение на разговора с Хърбърт последствията ще се стоварят върху неговата глава… и върху Оперативния център.