Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
Градовете, особено пристанищните, не принадлежат на нито един клан и като цяло се управляват от закона на тълпата. Градската стража няма да ви се притече на помощ, ако бъдете обрани или нападнати в някой от тях. От всеки мъж се очаква да наложи уважението, оказвано му от останалите. Ако извикате за помощ, ще бъдете сметнат за слаб и недостоен за внимание. Понякога обаче главният клан в района може да има „къща-крепост“ в града и да се заеме с разрешаването на споровете там.
Островитяните не строят замъци и крепости като онези, които имаме в Шестте херцогства. Обсадата по принцип се извършва от вражески кораби, поемащи контрол над пристанище или устие на река, а не от сухопътни сили, опитващи се да заграбят земя. Не е необичайно обаче да се намерят една или две „къщи-крепости“ във всеки по-голям град. Това са укрепени постройки, способни да издържат на нападение и често с дълбоки подземия с кладенци и големи запаси храна. Тези „къщи-крепости“ принадлежат на главния клан във всеки град и са замислени по-скоро за защита от граждански борби, отколкото от чуждоземни атаки.
Шелби, „Пътешествия из Външните острови“Събудих се и усетих, че на кораба е станало по-спокойно. Не бях спал дълго, но се чувствах отпочинал. Гвардейците лежаха около мен, потънали в сън, сякаш не бяха спали от дни — както всъщност беше.
Станах внимателно, сгънах одеялото, прибрах го в сандъка си, облякох по-чиста риза и се качих на палубата. Наближаваше утрото. Облаците бяха изсипали целия си дъжд и през разкъсаната им завеса надничаха звезди. Босите моряци се движеха тихо и уверено. Беше като утро след буря.
Шишко спеше свит на кълбо. Лицето му бе отпуснато и спокойно, дишаше шумно и равномерно. Уеб дремеше до него, отпуснал глава върху сгънатите си колене. Едва успявах да различа кацналата на релинга птица. Беше някаква чайка, доста едра. Риск. Кимнах й дружески, докато пристъпвах бавно напред, за да дам на Уеб време да отвори очи и да вдигне глава. Той ми се усмихна.
— Май се поотпусна. Може би най-лошото отмина.
— Надявам се — отвърнах.
Предпазливо се открих за музиката на Шишко. Вече не бе буря в Умението, но си оставаше постоянна като плясъка на вълните. Майчината му песен все така доминираше в нея, но чух също и мъркащо коте и успокояващото ехо от гласа на Копривка, която му обещава, че е обичан и е в безопасност. Това малко ме смути; запитах се дали я чувам само защото бях свидетел на промяната, или Сенч и принцът също са способни да доловят думите и гласа.
— Ти също изглеждаш отпочинал — отбеляза Уеб.
— Да, така е. Благодаря ти.
Той ми протегна ръка и му помогнах да стане. Пусна ме веднага щом се изправи, и разкърши рамене. Птицата на релинга приближи една-две стъпки. В засилващата се светлина забелязах плътно жълтото на човката и краката й. Спомнях си от наставленията на Бърич, че ярките цветове са показател за добре хранена птица. Това създание пращеше от здраве. Сякаш усетила възхищението ми, чайката завъртя глава и внимателно прокара клюн по едно дълго перо. И с лекотата, с която котка скача на стол, се издигна над релинга; разперените й криле уловиха вятъра и я издигнаха в небето.
— Фукла — промърмори Уеб и ми се усмихна.
Знаех, че обвързаните чрез Осезанието партньори се гордеят един с друг така, както родителите с децата си. Усмихнах се разбиращо.
— А, усмивката ти е искрена. Мисля, приятелю, че след време ще започнеш да ми имаш доверие. Кажи ми, когато това стане.
Въздъхнах. Би било вежливо да настоя, че вече му имам доверие, но не мислех, че съм толкова добър лъжец, че да го заблудя. Затова просто кимнах. А когато се обърна да си върви, се сетих за Пъргав.
— Искам да те помоля за още една услуга — рекох неловко.
Той се обърна. На лицето му се четеше искрено задоволство.
— Приемам това за напредък.
— Би ли помолил Пъргав да ми отдели малко време днес? Бих искал да говоря с него.
Уеб наклони глава като чайка, оглеждаща някаква съмнителна мида.
— Смяташ да му триеш сол на главата, че не се е върнал при баща си ли?