Бележникът на Микеланджело

Кресман допи кафето, изплакна чашата, после я остави да съхне. Прекоси хола, излезе през мрежестата врата на закритата веранда и после слезе по стъпалата към басейна. Неведнъж му се бяха присмивали, че има басейн, когато къщата му е само на петдесет метра от Мексиканския залив, но на него му харесваше. Басейнът се пълнеше със солена вода, филтрирана и денонощно загрявана до двайсет и осем градуса. Нямаше нито вълни да му пречат на плуването, нито опасни течения или подводни камъни.

Той пристъпи до бетонния ръб на басейна, остави чехлите си край трамплина и извади плувните очила от пластмасовото кошче, което държеше там. Изкачи се на дъската, подскочи два пъти, после направи чупка във въздуха и се гмурна с почти професионално изящество, добито чрез дълга практика.

Кресман заплува напред-назад и умът му постепенно се избистри, докато по навик редуваше кроул и бруст. Остави мислите си да се реят свободно към спомените от дългия му живот, към щастливите години с неговата съпруга, починала след кратка и мъчителна борба с рака, към двете му деца, момче и момиче — днес вече лекар и преподавателка в Нюйоркския университет. Припомни си как нае шест вехти кораба за лов на скариди от Фернандина Бийч и след основен ремонт ги пусна в морето, как от шест станаха сто, как към тях се прибави хладилен склад с цех за консерви, как складът прерасна в една от най-големите рибопреработвателни компании в южните щати. Как сетне инвестира в недвижими имоти по крайбрежието на Алабама и стана още по-богат.

И всичко това, за да плува днес рано сутрин в басейна, съвсем сам със спомените. Вече беше преплувал дневната си норма, но направи за удоволствие още една дължина, после се обърна по гръб, заби поглед в свежото утринно небе и реши да отскочи за солидна закуска до новата закусвалня „Нолан“, напълно възстановена и усъвършенствана след разрушенията от неотдавнашния ураган. Пържола, яйца и пържени картофи — поне веднъж можеше да прати холестерола по дяволите. Както обичаше да казва баща му, „Liegt der Bauer unterm Tisch, war das Essen nimmer frisch!“3.

Превъртя се по корем, остана за малко неподвижен, после бавно заплува напред, докато краката му докоснаха леко грапавите плочки в плиткия край на басейна. Прекрачи напред, като се полюшваше наляво-надясно, и почти не усети как първото остро стъкло се вряза в крака му. На третата крачка разбра, че нещо не е наред; също като мнозина други на неговата възраст, Кресман страдаше от диабет и бе загубил до голяма степен чувствителността на ходилата си, но болката вече бе плъзнала по-нагоре. Погледна надолу и видя, че водата наоколо му порозовява.