Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
Хрумна й да захвърли яркожълтата раница, но после реши да я скрие под широката сива риза, която си беше взела за хладните вечери. Размисли — и сложи в нея камък с размера на пъпеш. Нямаше да й помогне много, ако играта на ловец и далечна плячка продължи. Но ако той се приближи до нея, тя щеше да има нещо като оръжие. Усети тежестта на камъка и опънатия ремък на рамото си и реши, че вероятно с добре насочено замахване ще може да убие мъжа. Догади й се от подобна мисъл и отпи голяма глътка вода. Тръгна бързо и тихо надолу между уханните, прашни дървета, като непрекъснато се ослушваше.
Маслиновите дървета бяха малки и засадени на голямо разстояние едно от друго, затова не предлагаха истинска дебела сянка. Вървеше приведена, готова да се хвърли по очи на земята, ако чуе мотопеда. Ако обаче бе решил да спре край пътя и да се върне да я търси пеша, мъжът със сигурност щеше да я забележи пръв.
Няма смисъл да мислиш за това сега.
След няколко минути Дебора видя бетонна ограда на двадесетина метра отпред и разбра, че там пътят пресича градината. Ако продължеше и започнеше да се катери по предпазната стена, тя щеше отвсякъде да бъде заобиколена — затова легна по корем и запълзя. Отгоре на стената се откриваше гледка над пътя, който се виеше на три метра отдолу. Друга маслинова горичка се простираше от другата страна. Огледа се. Всичките й сетива търсеха следа от моториста.
Нищо.
Тя се изтегли нагоре върху зида и усети внезапна, силна болка в китката и бедрото. Успя да прехвърли единия и после другия си крак над заострения ръб на стената, докато увисна несръчно на пръстите на ръцете си. Спусна се в канавката, като одра лакътя и лицето си на камъка, когато се опита да омекоти падането с колене, докато преодоляваше последните няколко сантиметра. Приземяването беше тромаво, но Дебора се измъкна от канавката и започна да пресича пътя, като въртеше глава наляво и надясно, търсейки преследвача.
Все още нищо.
Прекоси с дълги крачки нагорещения асфалт, стигна до дърветата на отсрещната страна, наведе се, тъй като пулсирането в бедрото й се засили, и се запрепъва надолу.
Стрелецът, изглежда, беше изчезнал. Дебора се спускаше все по-надолу и се приближаваше към нивите зад стария град и туристическите магазини и кафенета от двете страни на пътя пред римските руини. Той сигурно не би рискувал да стреля на оживено място. Беше пропуснал шанса си и бе заминал, за да докладва някому.
Дърветата отново се разредиха. В далечината вече се виждаше покривът и петте монолитни колони на древния храм на Аполон. Дебора изпълзя последните метри до каменната стена и огледа пътя и крайните редици маслини. Приготви се да прехвърли единия си крак през зида, когато й хрумна да се увери, че този път ще се приземи по-меко, и надникна над ръба. В канавката долу беше спрял мотоциклет. В тревата до него лежеше слабият мъж с лимоненозелената каска. Пушката му беше насочена към завоя на пътя, който остро се извиваше обратно нагоре по хълма към Акрокоринт.
37.
Мъжът се намираше на три-четири метра от нея и вероятно само каската му беше попречила да чуе приближаването й. Тя се дръпна назад, легна в прахоляка и сухите треви и се запита дали движението я е издало.
А сега какво?
Нападателят се беше окопал в малка псевдовоенна лисича дупка, както вероятно бе направил на върха на Акрокоринт — и чакаше Дебора да се появи на пътя, безгрижна и глупава като всеки турист.
Ако се хвърлеше върху него, тя щеше да има моментно предимство. Можеше да замахне с камъка в раницата и… Но той беше с каска — следователно този план беше рискован.
Можеше да чака, макар че само един господ знаеше колко. Слънцето залязваше и въпреки че още няколко часа щеше да е почти светло, идеята да остане там до мръкнало не й хареса, особено толкова близо до преследвача.
Дебора можеше да се опита да отвлече вниманието му и да хвърля камъчета в храстите, както бе виждала по филмите, и да се промъкне покрай него, докато той се оглежда да види какво става.
Не. Отхвърли и наивната идея да се изправи пред него и да се опита да го убеди да я пусне от този абсурден фарс. Оставаше планът да чака. Това не й се нравеше, искаше да направи нещо по-действено, но изглеждаше най-безопасно, ако разбира се, не издадеше звук, докато той се откажеше от преследването.