Маската на Атрей
- Автор: Хартли Эндрю Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Маската на Атрей». Краткое содержание книги:
По-възрастният й подаде електронна карта за отключване на вратата и от преградата за писма извади лист с номера на стаята й.
— Вие сте госпожица Милър, нали? Това дойде за вас.
Бележката беше надраскана с молив. „Да се срещнем на Акрокоринт в пет следобед. Маркъс.“
Дебора леко сви вежди. Не обичаше да й определят програмата. Това обаче й спестяваше чакането Маркъс да се обади.
Дремна един час, после излезе, хапна спаначен пай и се запъти към обсипания с обли камъчета морски бряг. Всички на препълнения плаж бяха гърци. Дебора се загледа в сините води и непрестанното шествие от петролни танкери и товарни кораби, насочени през канала. Малко преди четири взе такси до Акрокоринт. Щеше да пристигне по-рано на срещата, но така щеше да има време да разгледа руините преди Маркъс да дойде.
Древният Коринт е бил изключително богат град и бе продължил да процъфтява дори когато беше влязъл в границите на римската империя. Местоположението му беше идеално за контрола на търговията между Йонийско и Егейско море — градът беше порта между източната и западната част на Средиземно море. Тук се намираше храмът на Аполон и по време на римското управление религиозното му значение се бе съчетало с несметни богатства — затова името Коринт се бе превърнало в синоним на разточителство и „плътски грехове“. Тук беше и римското светилище на Венера, която гърците наричаха Афродита, обслужвано от хиляди жрици на любовта. Свети Павел беше живял в града повече от година, утвърждавайки Коринт като важно средище на ранната християнската общност. Светецът обаче не беше успял да изкорени езическата култура в града и бе оставил тази задача на две разрушителни земетресения през шести век (несъмнено Божи гняв), които бяха принудили населението да напусне града.
Историкът у Дебора бе развълнуван от гледката, именно заради липсата на внушителни антични паметници. С изключение на останките от храма на Аполон и огромния римски форум, по-голямата част от Коринт беше в буренясали разкопки и това му придаваше провинциален уют и атмосфера на делнична простота, каквато липсваше в Атина с нейните архитектурни чудеса. Дебора беше преди всичко културен антрополог и археолог, изследовател на древните етноси, а не толкова на архитектурните им паметници. Историята около Шлиман и неговото злато беше откъснала вниманието й от онова, което неизменно привличаше интереса й към миналото — възможността да разбере повече за живота на обикновените хора в онези времена. В книгите за Троя и Микена тя беше погълната от легендите и разказите за епични подвизи и съкровища. Колкото и да заслепяваха с митичния си блясък очите на широката публика обаче, в това число и на Ричард и Маркъс (което беше знак за дилетантския им статус), тези податки съвсем не бяха случайни за сериозните археолози. Дори в Атина самата елегантност на руините беше завладяваща и правеше миналото да изглежда героично и естетизирано, далеч от реалния човешки живот. В по-скромните останки от оживения и процъфтяващ Коринт Дебора можеше да долови сякаш ехото на отдавна заглъхналите стъпки от ежедневието на хората.
Таксито намали и влезе в странична уличка с наредени от двете страни кафенета и туристически магазини. Витрините бяха отрупани с копия на керамични съдове и гипсови статуетки. На нашарените със сергии за пощенски картички улици плътно бяха паркирани автобуси с тъмни стъкла и включени двигатели. Зад тях блестеше белотата на форума, осеян с богато украсени колони. Коринтски стил — спомни си Дебора. По време на римското господство дорийската семплост и йонийската елегантност бяха заменени с по-пищния „коринтски“ стил. На капителите им бяха изваяни орнаменти, подобни на акантови листа. Дебора изви врат, за да види повече, но таксито отново потегли.
За миг й се стори, че шофьорът търси удобно място за паркиране, но когато подминаха и без да спрат влязоха в друга тясна улица, тя го потупа по рамото.
— Нали отиваме в стария град?
— Акрокоринт — отвърна той.
Дебора предполагаше, че Акрокоринт е най-високата точка на древния град, вероятно скално възвишение, където е построен храмът на Аполон.