Възкресяване

— Кога ще ми приложиш чудотворната терапия?

— Когато укрепнеш още малко, за да понесеш лек токов удар във фронталния си лоб.

Побиха ме тръпки. Седнах на леглото му (той спеше на разтегателното диванче) и го загледах как се преоблича. Той свали сценичните си дрехи, сложи ги внимателно на закачалка и облече бяла пижама, подобна на костюма на статист във филм на ужасите, в който действието се развива в психиатрична клиника. Често се питах дали наистина мястото му не е в лудницата, и то не заради шашмалогиите, които разиграваше на панаира, а заради налудничавия блясък в очите му. Понякога, особено когато заговореше за лечебните свойства на електричеството, погледът му ставаше като на безумец. Напомняше за погледа му по време на проповедта, заради която го изгониха от Харлоу.

— Чарли… — Вече го наричах Чарли. — За електрошокова терапия ли говориш?

Той спокойно ме изгледа и продължи да закопчава бялата болнична пижама.

— И да, и не. Твърдо не в общоприетия смисъл, защото не възнамерявам да те лекувам с обикновено електричество. Бръщолевенията ми на панаира звучат фантасмагорично, защото тъкмо това искат зрителите. Не идват заради реалността, Джейми, искат фантастика, вълшебства. Но тайното електричество съществува и приложенията му са разнообразни. Още не съм открил всички, включително и онова, което най-много ме интересува.

— Ще споделиш ли кое е?

— Не. Изнесох няколко изтощителни спектакъла и умирам за сън. Надявам се, че на сутринта ще си тук, но ако не си, изборът е твой.

— Навремето би казал, че нямаме свободен избор, а всичко става по волята на Бога.

— Тогава бях друг човек. Младеж с наивни схващания. Ще ми кажеш ли лека нощ?

Пожелах му приятни сънища и се проснах на леглото, което ми беше отстъпил. Вече не беше пастор, но в много отношения си оставаше Добрия самарянин. Не бях нападнат от разбойници и оставен гол на пътя като човека, който отивал в Йерихон62 но пък хероинът наистина ме беше ограбил. Джейкъбс ми беше дал подслон, хранеше ме и ме крепеше с малки дози, колкото да не се побъркам. Въпросът беше дали да му дам възможност да унищожи мозъка ми. Или да ме убие, като ми пусне в главата мегаволтове „специално“ електричество.

Пет-десет пъти, може би дори дванайсет, си казвах, че ще стана, някак си ще се добера до панаира и ще обикалям, докато не намеря някой да ми продаде онова, от което изпитвах необходимост. Необходимост, напомняща свредел, дълбаещ все по-навътре в мозъка ми. Смъркането „на час по лъжичка“ не ме устройваше. Щеше да ме оправи само голяма доза директно в централната нервна система. В един момент дори седнах на леглото и посегнах към ризата си с твърдото намерение да изляза и да свърша тази работа, обаче след миг отново се проснах на леглото; бях облян в пот, треперех и конвулсивно се гърчех.