Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Колко останаха? — питам го.

— Четиридесет и пет изхарчихме и сега пет — петдесет. Сто и осемдесет остават.

— Добре — викам. — Биваше и тях да нямаме.

Обед бе минал отдавна, голият кашкавал се стопил в стомаха ни. Влязохме в една шкембеджийница — наядохме се. Нищо ново не виждам — шкембеджията като пазарджишките, с дълга престилка отпред, шкембе-чорбата — същата.

Станахме — пак замиткахме из града. Наближаваше късен следобед. Замислихме се за спането. Стигнали бяхме една сиромашка махала, влачим нозе, оглеждаме се я за плевня, я за някоя изоставена съборетина — да си сврем главите през нощта. Бяхме говорили вече да преспим, пък сутринта да решаваме какво ще правим. Нали викат, че нощта е бременна и заран ражда мъдро чедо. И изведнъж зад един стобор чуваме женски писък, тупурдия, отваря се вратата и някакъв мъж гърбом се тегли да излезе, държат го извътре.

— Махай се! Пусни ми ръката! — гърмоли мъжът и току извлече на улицата една жена, вкопчена в него.

А тя пищи като заклана и в почивките вика:

— Курварино мръсен!… Проклетник разплути!… Пак при нея ли отиваш?!… Скорпионката отровна… Въшки ще донесеш!

— Я ме остави, умириснице! — развъртя се ядно мъжът и се изтръгна.

Ама тя не се остави, хвърли се отгоре му като котка и с две ръце го задра за бузите:

— Нека ти се нарадва!

— Оле, ма! Какво направи, ма! — сащиса се от болка мъжът, пипна страните си и като видя кръв по пръстите, пощуря.

Грабна камък от земята, халоса жената. Веднага през сплъстените й коси проби кръв и напои усуканите фитили по главата.

— О-о-о! А-а-а! — кански писъци процепиха махалата. — Уби ме! Помощ! Умрях!

Цялото това сбиване трая секунди, но веднага след последните женски викове от къщите наоколо се изсипаха кажи-речи едновременно тумба мъже и жени, че и дечурлига между тях. Абе, сякаш тия хора бяха дебнали зад вратниците и само чакаха знак да се изтърсят вкупом, както артистът чака зад кулисите своя миг, та да излезе на сцената. И без да питат какво е станало и прочие, вдигнаха такава гюрултия, че заглушиха дори воплите на жертвата. Спуснаха се да разтървават побойниците — едни взеха да корят мъжа и да защитават жената, други жената нападаха, а бранеха мъжа. И без да се маят и чудят, мигом се разделиха на две партии, като че предварително се бяха уговорили кой какво ще прави и приказва. Че като застанаха един срещу друг — леле-мале! Лица гневни, погледи горящи, думи обидни си запрехвърляха като камъни. Ей сега, викам си, ще се сбият и заради едни одрани бузи и пукната глава трупове ще се натъркалят.