Мисията на посланика
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“,
- ISBN: 978-954-2989-10-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мисията на посланика». Краткое содержание книги:
Когато научава, че Лоркин е попаднал в опасност, Сония е принудена от закона, който забранява на Черните магьосници да напускат града, да се довери на Денил с надеждата, че посланикът ще спаси сина й. Междувременно Сери се нуждае от нея повече от всякога. Някой започва да убива Крадци и когато семейството му става негова жертва, той намира доказателства, че Ловецът на Крадци използва магия.
Или някой от членовете на Гилдията избива крадците един по един, или по улиците отново броди магьосник-отстъпник. Но този път той има пълен контрол над силата си — и е готов да я използва, за да убива.
„В тази книга има всичко, което човек може да поиска от едно фентъзи.“
Deathray
„Канаван успява да постигне идеалния баланс, смесвайки умело политиката на магьосниците и посланиците с драматизма на улицата.“
Publishers Weekly
„Превъзходно завръщане във вселената на черните магьосници. «Мисията на посланика» е отлично начало на една нова, обещаваща поредица от Труди Канаван.“
Ерин Бритън, bookgeeks.co.uk
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spm.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Денил се обърна към Лоркин. Младият мъж седеше изпънат и очите му блестяха от въодушевление. Той погледна Денил и му посочи вратата.
— Първо посланиците — каза Лоркин и се ухили.
Денил се приближи, отвори портата и излезе навън. Близо на земята лежеше някакъв мъж. Денил се разтревожи, притеснен, че непознатият е припаднал. Но след това си спомни.
— Аз съм Посланикът на Гилдията Денил — каза той. — Това е лорд Лоркин, моят помощник. Можеш да се изправиш.
Мъжът се надигна, без да откъсва поглед от земята.
— Добре дошли, посланик Денил и лорд Лоркин.
— Благодаря — отвърна машинално Денил, припомняйки си твърде късно, че светските им навици могат да се сторят смешни и глупави на сачаканците. — Отведи ни вътре.
Мъжът посочи най-близката врата, после се обърна и тръгна към нея. Когато я отвори и влезе в коридора, той се обърна, за да провери дали го следват. Също като в къщата на атаки Тарико, те се озоваха в голяма стая — Господарската стая. В нея отекваше жуженето на гласове. Денил с изненада установи, че вътре има поне двайсетина мъже, всичките облечени с богато украсените сака, които сачаканците смятаха за традиционно официално облекло. Щом влезе в стаята, всички се обърнаха към него и гласовете веднага утихнаха.
— Посланик Денил и лорд Лоркин — обяви робът.
Единият от мъжете пристъпи напред и се усмихна. Той имаше типичните широки рамене на сачаканец, но в косата му се забелязваха сиви кичури, а бръчиците около очите и устата му придаваха развеселено изражение. Сакото му беше тъмносиньо със златна бродерия, а в колана му бе запасан нож с украсена дръжка.
— Добре дошли в Арвис, Посланик Денил, лорд Лоркин! — каза той и погледна за миг към Лоркин, преди изцяло да съсредоточи вниманието си върху Денил. — Аз съм ашаки Ачати. Заедно с приятелите ми чакахме, за да ви поздравим и да ви позволим да опитате за пръв път вкуса на сачаканското гостоприемство.
„Ашаки Ачати — Денил усетил прилив на въодушевление, припомняйки си името. — Важен политически играч и приятел на краля на Сачака“.
— Благодаря ви — отвърна Денил. — Аз… — той погледна към Лоркин и се усмихна. — Ние сме поласкани и благодарим за честта.
Усмивката на ашаки Ачати се разшири.
— Нека ви представя на всички.
Стаята отново се изпълни с гласове, когато Ачати извика останалите мъже. Те се приближиха един по един или по двойки, за да се запознаят с Денил. Един пълен мъж бе представен като кралският Господар на търговията, ниският, изгърбен мъж се оказа Господарят на закона. Господарят на войната изглеждаше доста странен избор — слаб за сачаканец и твърде лекомислен за толкова сериозен пост. Приятелското отношение на Господаря на архивите изглеждаше престорено, но Денил не усети неприязън в поведението му, а само лек намек за отегчение.
— Имате ли някакви планове за развлечение, когато не сте заети с посланическите си задължения? — попита го един мъж на име ашаки Викато, след като му беше представен.
— Намирам миналото за очарователно — отвърна Денил. — Бих искал да науча повече за историята на Сачака.
— Ах! Тогава по-добре поговорете с Кирота — мъжът махна към Господаря на войната. — Той винаги говори за разни малко известни периоди от миналото или за четенето на стари книги. Онова, което е неприятно задължение за повечето сачакански момчета, за него е приятно прекарване на времето.
Денил се взря в слабия мъж, който се смееше на нещо, което му бяха казали.
— А не с Господаря на архивите?
— Не — отвърна ашаки Ачати и поклати глава. — Само ако страдате от безсъние.
Ашаки Викато се изкиска.
— Старият Ричаки се интересува повече от документирането на настоящето, отколкото от ровенето в миналото. Господарю Кирота!
Слабият мъж се обърна и се усмихна, когато Викато му се поклони. После си проправи път до тях.
— Да, ашаки Викато?
— Посланик Денил се интересува от историята. Как ще предложите да задоволи интереса си, докато е в Арвис?
Кирота повдигна вежди.
— Наистина ли? — После се замисли, смръщвайки вежди. — Не е лесно да се получи достъп до архивите или библиотеките — предупреди той. — Всичките ни библиотеки са частна собственост и ви трябва разрешение от Господаря Ричаки, за да разгледате архивите на двореца.