Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
Кабаков направи лек, нетърпелив жест. Корли не му обърна внимание и продължи:
— Специалистите по електроника разговаряха с радиста на катера на бреговата охрана. Смятат, че лодката е била дървена. Знаем, че е била много бърза. На базата на описанието на звука допускаме, че е имала дизелови турбодвигатели. Напълно отговаря на описанието на контрабандистки скутер. Рано или късно ще я намерим. Вероятно е строена в добра корабостроителница.
— А американецът?
— Нищо. Както знаеш, страната гъмжи от американци. Накарахме моряците от екипажа на „Летиша“, които могат да работят с идентификатора, да съставят портрет на мъжа, който се е качил допълнително на кораба. Но трябва да работим с преводач и върви много бавно. Казват: „Има очички като свински гъз“ и други подобни. Ще ти донеса идентификатор да направиш портрет на жената. В лабораторията работят върху статуетката.
Кабаков кимна.
— Организирал съм евакуация в единайсет и половина. Ще тръгнем оттук в единайсет, ще те закараме на терминала на военноморските сили на летище „Ла Гуардия“…
— Мога ли да поговоря с вас, господин Корли? — обади се Рейчъл от вратата. Държеше в ръка рентгеновите снимки и изследванията на Кабаков и носеше най-колосаната си бяла престилка.
— Вече можех да съм в израелското посолство — рече Кабаков. — Там нямаше да можете да ме пипнете с пръст. Поговори с нея, Корли.
Половин час по-късно Корли проведе разговор с главния лекар, който на свой ред разговаря със служителя, който отговаряше за връзките със средствата за масово осведомяване. Служителят беше решил да си тръгне по-рано следобед. Мушна под телефона съобщение за журналистите и не си направи труда да приложи справка за състоянието на пациента.
Телевизионните станции, които подготвяха новините си в шест часа, се обадиха късно следобед да проверят има ли нещо ново в отделението за злополуки. Чиновникът им прочете съобщението, в което се казваше, че „господин Кабов“ е преместен във Военната болница в Брук. Денят беше преизпълнен с новини. Никоя от станциите не излъчи тази информация.
„Ню Йорк Таймс“, както винаги прецизен, включи няколко реда за преместването на „господин Кабов“. Тяхното обаждане беше последното и съобщението беше хвърлено в коша. Първото издание на „Таймс“ се появи на сергиите твърде късно, едва в десет и половина вечерта. Далия вече пътуваше.
Дванадесета глава
Бързият влак мина с грохот под Ийст Ривър и спря на спирка „Бороу Хол“ близо до болницата в Лонг Айланд. От влака слязоха единайсет медицински сестри, които трябваше да застъпят, в единайсет и половина вечерта на нощна смяна. Когато се заизкачваха по стъпалата към улицата, бяха станали дванайсет. Жените се движеха близо една до друга по тъмния бруклински тротоар и леко обръщаха глави да се вгледат в сенките с изострения инстинкт за самосъхранение, характерен за обитателките на градовете. Наблизо се мяркаше само силуетът на някакъв пияница, който се заклатушка към тях. Сестрите го бяха забелязали от двайсет и пет метра, преместиха чантите си така, че да са по-далеч от него, заобиколиха го и отминаха, като оставиха след себе си приятен аромат на паста за зъби и лак за коса, който той не можа да оцени поради запушения си нос. Почти всички прозорци на болницата бяха тъмни. Чу се вой на линейка, спря и се повтори, този път по-силно.
— Правят ни серенада — обади се сдържан глас.
Мъжът от охраната им отвори вратата с прозявка.
— Покажете документите си, госпожи.
Жените е мърморене забъркаха в чантите си и извадиха документи — пропуски на медицински сестри и жълто-зелените карти на Нюйоркския университет за частни сестри. Това беше единствената мярка за сигурност, с която ги посрещнаха.
Човекът хвърли поглед върху отворените карти, сякаш проверяваше ученици в клас. Махна на сестрите и те се пръснаха из голямата болница на път за работните си места. Една от тях влезе в женската съблекалня на партера срещу асансьорите. Както и очакваше, вътре беше тъмно.
Тя запали и се огледа в огледалото. Русата перука й стоеше безупречно, а изрусяването на веждите се оказа сполучлив номер. Памучните подплънки в бузите и очилата с необичайни рамки правеха Далия Айяд неузнаваема.