Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Къде например?
— Снимката ми е в регистъра на чужденците. На нея съм добре дегизирана. Но в годишника на абсолвентите на Американския университет в Бейрут…
— Университетски годишник? Хайде де, той никога…
— Правили са го и преди, Майкъл. Знаят, че често ни вербуват там и в Университета в Кайро. Случва се снимката да се направи и годишникът да се публикува, преди човекът да се включи в движението. Той ще търси.
— Ако идентифицират Далия, снимката й ще бъде разпространена — допълни Фазил. — Когато дойде времето да нанесеш удара, навсякъде ще гъмжи от ченгета от тайните служби, особено ако присъства и президентът.
— Ще присъства, ще присъства. Вече е потвърдил.
— Тогава е много вероятно тайните служби да дойдат и на летището. Може би вече ще са видели снимката на Далия и евентуално моята и ще разполагат с твоето описание — рече Фазил. — И всичко заради Кабаков… ако го оставим жив.
— Няма да допусна риска да арестуват теб или Далия — изсъска Ландър. — А ще бъде тъпо да отида сам.
— Това не е необходимо — намеси се Далия. — Ще го направим от разстояние — излъга тя.
В болницата в Лонг Айланд Рейчъл трябваше на два пъти да показва документ за самоличност на застаналите на пост федерални агенти, преди да й разрешат да придружи Мошевски до етажа, на който лежеше Кабаков.
Кабаков се събуди от лекия звук на отварящата се врата. Рейчъл прекоси тъмната стая и сложи длан на бузата му, усети миглите му да докосват ръката й и разбра, че е буден.
— Тук съм, Давид.
Шест часа по-късно Корли се върна в болницата. Часовете за посещения бяха започнали; близките на пациентите носеха цветя по коридорите и тревожно се съвещаваха пред вратите, на които имаше надпис: „Посетители не се допускат. Пушенето забранено, използва се кислородна бутилка.“
Корли откри Мошевски на една пейка пред стаята на Кабаков със сандвич „Биг Мак“ в ръка. До него на инвалиден стол седеше около осемгодишно момиченце. И то ядеше „Биг Мак“.
— Спи ли Кабаков?
— Къпе се — отговори Мошевски с пълна уста.
— Добро утро — поздрави детето.
— Добро утро. Мошевски, кога ще свърши с банята?
— Когато сестрата го изтърка — обясни детето. — Много гъделичка. Къпала ли ви е някога сестра?
— Не. Мошевски, кажи й да побърза. Трябва да…
— Искате ли да си отхапете от сандвича ми? — попита детето. — Господин Мошевски и аз изпратихме да ни ги купят. Господин Мошевски не разрешава на господин Кабаков да яде сандвичи. Господин Кабаков се изрази много остро по този повод.
— Разбирам — заяви Корли и загриза нокътя на палеца си.
— Имам същите изгаряния като господин Кабаков.
— Много съжалявам.
Момиченцето се наведе предпазливо настрани и си взе пържени картофи от плик в скута на Мошевски. Корли отвори вратата, надникна вътре, размени няколко думи със сестрата и се върна в коридора.
— Остава й още един крак — промърмори той. — Още един крак.
— Готвех и обърнах тенджера с вряла вода отгоре си — обади се детето.
— Моля?
— Казах, че готвех и се изгорих с вряла вода.
— О, съжалявам.
— Казах на господин Кабаков… същото е станало и с него, знаете… та му казах, че повечето домашни злополуки стават в кухнята.
— Ти си говорила с господин Кабаков?
— Разбира се. Гледахме заедно през прозореца му как децата играят мач на игрището отсреща. Играят всяка сутрин преди училище. От моята стая виждам само някаква тухлена стена. Той знае много смешни вицове. Искате ли да ви кажа един?
— Не, благодаря. Той вече ми ги разказа.
— И аз имам легло като неговото…
Сестрата излезе в коридора с пълен леген в ръце.
— Вече можете да влезете.
— Добре — отвърна детето.
— Почакай, Доти — избоботи Мошевски. — Остани с мен. Не сме си изяли картофите.
— Пържените картофи — рече то.
Корли завари Кабаков седнал в леглото.
— Щом като вече си чист, мога да ти кажа новините. Получихме разрешение за обиск на „Летиша“. Трима членове на екипажа са видели лодката. Никой не помни номерата, но те и без това са били фалшиви. Имаме малко боя, полепнала по корпуса, когато се е опирала в кораба. В момента се анализира.