Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Свих рамене. Брат ми можеше да си уреди и провали среща не с една, а с пет жени за новогодишната нощ. Той тичаше подир всяка фуста и жените в живота му често го зарязваха именно поради тази причина.
— Той е сладур, а аз исках да се измъкна от Хотшот, затова веднага приех предложението му. Попита дали може да дойде да ме вземе от вкъщи, но аз не исках съседите да го виждат, затова му казах, че просто ще го чакам на спирката и ще отидем до бара с пикапа му. Така и направихме. Прекарахме си чудесно, после отидохме у тях и продължихме със забавленията — тук Кристъл направи пауза и злобно ме изгледа. — Искаш ли да знаеш дали е добър в леглото?
Въздухът се раздвижи и от ъгълчето на устата й потече кръв. Ръката на Калвин се върна в предишното си положение още преди да съм разбрала, че е помръднала.
— Дръж се любезно. Не е нужно да вадиш лошата си страна на показ пред непознати хора — изрече той толкова сериозно, че аз мислено се зарекох да се държа любезно в името на собствената си безопасност.
— Добре. Това беше малко грубо, признавам — съгласи се тя и веднага омекна. — Разбрахме се да прекараме заедно и следващата нощ, така че аз се измъкнах от вкъщи и отидох у тях. Той трябваше да се отбие за малко у сестра си… у вас вероятно. Той има една сестра, нали?
Кимнах.
— Помоли ме да го изчакам и обеща, че няма да се бави. Исках да го придружа, но той не се съгласи. Обясни ми, че някакъв вампир гостува на сестра му и не иска да ме запознава с него.
А според мен брат ми просто е знаел какво ще е мнението ми за Кристъл и затова е предпочел да не ми я води.
— Той прибра ли се вкъщи? — попита Калвин и я извади от унеса й.
— Да — отвърна Кристъл и аз наострих уши.
— Какво се случи след това? — отново я подкани Калвин.
— Не съм съвсем сигурна — отвърна тя. — Бях в къщата, чаках го, чух как паркира пикапа си и си мисля: „О, божичко, тук е, купонът започва“, обаче не го чувам да се качва по стълбите и се чудя какво става. Разбира се, всички лампи навън светят, но аз не поглеждам през прозореца, защото съм сигурна, че е той — ама разбира се, че ще е сигурна, нали е върколак, подушила го е. — Наострям слух — продължи тя — и чувам, че тръгва да заобикаля къщата. Решавам, че ще влезе през задния вход поради някаква причина, знам ли аз каква, кални ботуши, нещо такова.
Поех дълбоко въздух. Кристъл най-после започваше да говори по същество. Само след минута щях да знам истината. Усещах го.
— И после, някъде зад къщата, но по-далеч, на метри от верандата, чувам някаква врява, крясъци и прочее, и после всичко утихна.
Ако не беше свръхсъщество, нямаше да чуе почти нищо. Ето, знаех си, че ще намеря нещо положително в цялата тази гадост.
— Излезе ли да огледаш наоколо? — попита Калвин. Захабената му ръка се протегна към черните къдрици на Кристъл и той я помилва като любимо куче.
— Не, сър, не огледах.
— Подуши ли миризма?
— Не посмях да отида по-близо — призна тя и се намръщи. — Вятърът духаше в противоположната посока. Усетих слаб мирис от Джейсън. Надуших и кръв… а може би и още нещо.
— Какво например?
Кристъл заби поглед в ръцете си.
— Свръхсъщество, но не съм много сигурна. Някои от нас могат да се трансформират по всяко време, не само по пълнолуние. Аз не мога, за съжаление, иначе щях да разпозная следата — каза тя и ме погледна така, сякаш ми се извиняваше.
— Вампир? — попита Калвин.
— Не познавам вампирската миризма — простичко отвърна тя. — Не знам.
— Вещица? — попитах аз.
— Те по-различно ли миришат от обикновените хора? — изненада се Кристъл.
Свих рамене. Нямах представа.
— Какво направи после? — попита Калвин.
— Стана ми ясно, че някой… че нещо е отнесло Джейсън в гората. И аз просто… уплаших се. Не ми стигна смелост да го търся — тя сви рамене. — След това се прибрах вкъщи. Какво друго можех да направя?
Положих усилие да не се разплача, но сълзите сами потекоха по бузите ми. За пръв път признах пред себе си, че не съм сигурна дали някога ще видя брат си отново. Но ако намерението на нападателя е било да убие Джейсън, защо просто не е оставил трупа му в задния двор? Както спомена и Кристъл, в нощта на първи януари нямаше пълнолуние. Но не всичко на този свят се случваше по пълнолуние…