Мъртви за света
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609575
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди – от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Прекосих двора, покрит с твърда като камък кал. Имах чувството, че нечии невидими очи следят всяка моя стъпка. Почуках на тежката дървена врата — върху нея имаше три квадратни прозорчета, които очевидно служеха като „шпионки“, защото през най-долното със сигурност ме шпионираха чифт тъмни очи.
И тъкмо когато дългата пауза започна да ме изнервя, вратата се отвори.
Пред мен стоеше Джейсъновата новогодишна приятелка, която, разбира се, днес изглеждаше доста по-скромно в сравнение с последната ни среща. Черни джинси, бежова блуза, евтини ботуши. Късата й къдрава коса изглеждаше някак пепеляво черна, или просто казано — невзрачна. Слаба девойка с напрегнат вид, която със сигурност нямаше двайсет и една, независимо от твърденията й.
— Кристъл Норис?
— Да? — Не прозвуча точно недружелюбно, но определено държеше да създаде впечатление, че е много заета.
— Аз съм Суки, сестрата на Джейсън Стакхаус.
— О, така ли? Заповядай — тя се отдръпна встрани и аз пристъпих в тясната всекидневна. Беше претъпкана с мебели, предназначени за доста по-голямо пространство: два огромни фотьойла с подвижни облегалки и троен диван, тапициран с тъмнокафява изкуствена кожа — от онези с големите възглавници, които имат хлътнало копче по средата. Изключително неудобна мебел — лятно време кожата ти залепва по тапицерията, през зимата хлътваш надълбоко, а във вдлъбнатините около копчетата задължително се събират трохи.
На пода имаше мръсен тъмночервен килим с жълто-кафяви шарки, който едва се забелязваше изпод плътния слой играчки, разхвърляни отгоре му. Върху стената над телевизора висеше картина — „Тайната вечеря“, — а из цялата къща се носеше приятно ухание на печен фасул, ориз и царевичен хляб.
Пред вратата на кухнята седеше детенце на около две години и си играеше с конструктор. Приличаше на момченце, съдейки по зелената блуза и гащеризона, а по въздългата му кестенява коса липсваха фиби или панделки, но нямаше как да съм сигурна.
— Твое ли е детенцето? — приветливо попитах аз.
— Не, на сестра ми е — отвърна Кристъл и кимна към един от фотьойлите.
— Кристъл, причината, поради която съм тук… Наясно ли си, че Джейсън изчезна?
Кристъл седеше на ръба на дивана, вторачила поглед в тънките си ръце. Въпросът ми я стресна, но не изглеждаше особено изненадана.
— Откога го няма? — попита тя. Имаше приятен глас, леко дрезгав, който сигурно подлудяваше мъжете.
— От нощта на първи януари. Беше вкъщи, по някое време тръгна, но на другата сутрин не се е появил на работа. Открихме малко кръв на пристана зад къщата му. Пикапът си стоеше на алеята пред дома му. С отворена врата.
— Нищо не знам за това — побърза да каже Кристъл.
Лъжеше.
— Кой ти каза, че имам нещо общо? — започваше да се ядосва. — Знам си правата. Не съм длъжна да разговарям с теб.
О, да, разбира се. 29-а поправка от Конституцията: „Свръхсъществата не са длъжни да разговарят със Суки Стакхаус“.
— Напротив, длъжна си — чашата на търпението ми преля и аз внезапно приключих с любезностите. — Аз не съм като теб. Нямам сестра или племенник — и кимнах към детето. Шансовете ми да съм познала пола му бяха петдесет на петдесет. — Нямам нито майка, нито баща, нито… никого. Никого, освен брат ми — поех дълбоко въздух. — Искам да знам къде е Джейсън. Така че, ако знаеш нещо, бъди така добра да ми кажеш.
— Иначе? Какво ще направиш? — злобно попита тя, но много й се искаше да разбере какво крия в ръкава си. Това поне успях да прочета зад плътната пелена, която обгръщаше свръхестествения й мозък.
— Да, какво? — обади се някакъв по-спокоен глас.
На вратата стоеше мъж. Около петдесет годишен, с добре оформена посребрена брада и късо подстригана коса. Дребен мъж, не по-висок от метър и седемдесет, жилав и с мускулести ръце.
— Всичко, което се наложи — отвърнах аз и го погледнах право в очите. Те имаха много странен златистозелен цвят. Човекът не изглеждаше враждебно настроен, а по-скоро любопитен.
— Защо сте тук? — попита той все така спокойно.
— Кой сте вие? — нямах нито време, нито желание да преразказвам цялата си история на всеки срещнат. Но този човек излъчваше авторитет, а в добавка към това не споделяше враждебността на Кристъл, така че може би си струваше да разговарям с него.