Фалшификаторът от черния кос
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшификаторът от черния кос». Краткое содержание книги:
Развръзката, по рецептата на жанра, е неочаквана…
Ръката ми се отклони и посегна към една от празните касети. Отворих я: нищо. Отворих втора — пак нищо. От третата се изсипаха доларите. Касиерката ахна.
— Моля, запишете — казах, като се мъчех да запазя спокойствие. — В стаята на оператора Габриел Фернандес бе намерена касета за филмова лента, пълна с доларови банкноти, носещи следните номера… Отбележете номерата.
Докато тя записваше, аз отворих останалите касети: всички бяха празни.
— Свършихте ли? — попитах. — Запишете сега, че взимам тия две банкноти.
Останалите пари прибрах в касетата, а касетата върнах в бидона.
Заключихме. Касиерката ме гледаше, като че бях живият Шерлок Холмс. Прииска ми се дори да извадя лулата. И си помислих за жалката сцена с Ели снощи в леглото. Да беше сега тук, да ме види!
Накрая влязохме и в стаята на Кети Браун. Тук не се колебах никак и направо издърпах чекмеджето на голямата маса — не беше дори заключено.
Пачката долари беше в предния десен ъгъл, двете ками със сребърните дръжки — в левия, по средата лежаха четири чудесни барабанлии пистолета със седефени ръкохватки, от ония, дето имат „знатните“ каубои.
— Запишете — казах, без дори да ги погледна, и сърцето ми весело туптеше — и тия пари. Запишете също, че взимам две банкноти. Готова ли сте?
— Да, да, ей сега… — шептеше тя потресена, като бързо нанасяше данните върху листа.
— А сега се подпишете ей тук! Благодаря. Може да се наложи да ви извикаме скоро на разпит. И моля за мълчание. Довиждане.
Бях победил! Сега вече можех да запаля лулата. И я запалих, и дори не кашлях. Струваше ми се, че съм вече съвсем близо до целта. Оставаше само да намеря ателието на фалшификатора и — край. Горях от нетърпение час по-скоро да замина за Варна и се похваля на оня бъбривец Добрев, исках да видя и Ели и я уверя, че няма никакви основания да се тревожи за моето бъдеще.
И стигнах пред дома на Тони.
Защо „конкретно“ влязох в обора, не зная. Навярно защото преди малко Тони се бе вмъкнал скришом там, а това момче все повече и повече занимаваше съзнанието ми. Не успявах да отпъдя от мислите си нито неговите дебели пръсти, които строяха абстрактни металически скулптури, нито обутите му в мокасини крака, които така ловко се катереха по черния рид, нито разноцветните очи, които с нямо обожание поглъщаха Дафна и моите рисунки, и в които потъвах като в топло и добро море.
Тъй или иначе, влязох. Оборът беше нисък, мръсен, тъмен. Изглежда, отдавна тук не бе имало никакъв добитък. Само в ъгъла грухтеше прасе. Огледах се, питайки се какво ли мога да търся в този вонящ обор, превърнат в кочина. Издърпах една тояга, порових в сламата, под дъските, във влажната пръст — разбира се, нищо.
До преградката, където лежеше прасето, имаше нещо като дървен сандък — в него навярно някога са държали фураж. Повдигнах капака, мушнах пръта — нищо… Не, имаше нещо. Някакво шумолене на хартия. Наведох се — вонята ме удари в гърлото, — бръкнах с ръка. Напипах някакви листове, два, три, много. Извадих ги, драснах клечка кибрит.
И в трептящата червеникава светлинка на пламъчето от първия лист ме погледна едно лице с плешив череп и антично подстригана брада. Беше рисунка. Една рисунка, която бях виждал някъде, и то твърде наскоро.
Прехвърлих другите листове: няколко от тях буквално повтаряха първата рисунка с брадата. Останалите бяха една скица на Ричард Брук в траперски дрехи, повторена четири пъти, и един непознат профил на жена, също така размножен шест пъти.
Нищо вече не разбирах. Нищо! Или може би изродчето задига рисунките на Фернандес? Но защо са в толкова екземпляри? Що за маниак е този оператор, който повтаря всичките си рисунки безброй пъти и ги прави абсолютно еднакви? И как са попаднали те в ръцете на Тони? И нима не забелязва Фернандес тяхната липса?
Но още не бях открил най-важното — в обора беше тъмно. Видях го едва навън, на слънце: повечето от скиците не бяха никакви рисунки, а отпечатъци от гравюри! Първокласни гравюри, каквито може да направи само майстор, като ония в дома на Лорда — най-големия фалшификатор на двете Америка.
Това бе находка, истинска, голяма находка, която ме водеше право към целта. Да, сега вече като че имах всички фигури в ръцете си. Оставаше да установя откъде Тони има тия отпечатъци и къде се правят те, и фигурите щяха окончателно да дойдат по местата си.
Върнах част от листовете в сандъка до прасето, останалите пъхнах във вътрешния джоб до доларите на Фернандес, до банкнотите на Кети Браун — три разнопосочни доказателства, които следваше да скрепят в едно цяло отделните елементи на картинката, за да стане тя напълно ясна.