Фалшификаторът от черния кос
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшификаторът от черния кос». Краткое содержание книги:
Развръзката, по рецептата на жанра, е неочаквана…
Дочух шум, бързо се измъкнах навън. Долу тръгваха за снимки. Тръгнах и аз.
Тук трябва да си призная още един свой грях: наистина, никога не бях присъствувал на киноснимки. Когато понякога късно вечер по софийските улици срещах шумни светлинни островчета с камери в средата, заобиколени от въжета, милиция и зяпачи, аз отминавах — все ми се струваше, че ония там сред островчето са кресльовци и сноби, които разиграват театро в центъра на града, сякаш не можеха да си вършат същото в боянските студии. Сега обаче бях любопитен. Може би защото опознах по-отблизо тия „кресльовци“ и установих, че са хора като нас, а може би защото чисто и просто трябваше да вървя по петите им.
5. Пак седмото изкуство
Вървейки обаче по петите им, дочух песен: позната мелодия, познат глас, познат текст. Те ме върнаха високо на седмия етаж пред вратата на Дафна Флеминг по време на моя сутрешен подвиг и ми припомниха „Кента“ с моя образ върху кутията и надписа под него: „Swit puppy“.
„Puppy love is the most beautiful love“ — пееше някъде Дафна и сега вече този сладникав холивудски шлагер звучеше силно и ясно и изпълваше площадчето пред селсъвета. Дявол да го вземе, няма ли да се отърва най-после от това проклето „пупи“?
Гласът долиташе през отворения прозорец на неизбежната музикална школа. Приближих се, погледнах: вътре, пред пианото, вместо сополиво селско хлапе седеше мистър Холивуд и свиреше, а Дафна пееше своето „Пупи“, като леко маркираше някакъв мизансцен.
Спор няма — Дафна беше прелестна в деколтирания си костюм на бар-дама от Аризона: гримът беше направил своето, но, уви, гласът не се поддаваше на гримиране. Поувехнал и без блясък, той трудно се домогваше до височините и Режисьора нервно прекъсваше Дафна и я караше да повтаря по пет и по десет пъти една и съща фраза. И Дафна послушно се връщаше и повтаряше по пет и по десет пъти полуигривото, полутъжното „Първата любов е най-прекрасната любов…“ и вече бях готов да се отвърна дори от собствената си първа любов, когато усетих до себе си някакво мъркане. Обърнах се: Тони.
Удиви ме неговото състояние. Впрочем Тони не преставаше да ме удивява… Той стоеше като хипнотизиран, положил мръсните си длани на перваза, леко зинал и впил широко отворените си очи в Дафна: състоянието на верующия, намерил се по чудо пред своя жив бог. И мъркаше някак си блажено като котарак на слънце. И нито ме забелязваше, нито ме усещаше.
А Дафна продължаваше да пее. Режисьора я връщаше, тя пак пееше, той пак я връщаше и вече ставаше съвсем неинтересно, но Тони не мърдаше, омагьосан от този дълбок женствен глас, който раздвижваше кой знае какви пластове в тъмната душа на този нещастник.
Да, старата история на Квазимодо и Есмералда…
По едно време мистър Холивуд обърна глава към нас и ни забеляза. Усмихнато ни кимна — не разбрах на мене или на Тони — и пак продължи безкрайната си репетиция. Но Дафна очевидно беше в края на силите си: в гласа й започнаха да се промъкват дрезгавини и сълзи. Режисьора даде пауза. До мен Тони дълбоко въздъхна и облиза засъхналите си устни. И блажено отпусна напрегнатите си мускули.
— Тони — попитах тихо, — харесва ли ти?
Той изненадано се обърна към мен: едва сега ме забеляза. А пък аз за първи път можах да видя отблизо, съвсем отблизо, неговите очи. Най-напред те ме смутиха със своята необичайна раздвоеност: едното синьо-зелено, другото жълто-кафяво; сетне те ме заляха с вълна от разум, кълна се в това, от чисто човешки разум; а после потънах в тях като в дълбоко море, едно странно, но добро и топло море, от което не ти се излиза.
— Харесва ли ти? — попитах пак, за да изплувам някак си от бездните на тия очи.
— Хубво, хубво! — отвърна той.
За първи път също така го чувах и да говори и този говор беше нещо средно между мучене, боботене и заекване. Но двете завалени думички изразяваха върха на човешкия възторг.
— Много ли обичаш песни? — продължих аз.
— Ммнного! — заекна той и в очите му проблеснаха разноцветни пламъчета. — И ккартинки много обичам.
Може би щях да попитам: „И Дафна ли обичаш толкова много?“, но Режисьора вече удряше по клавишите и Дафна запя. Тони мигновено ме забрави, впи очи в нея и изпадна в своя щастлив транс.