Брат по съдба

Отидох при Транд, най-верния от всичките ми учители. Разказах му за двете фигури и го попитах дали следва да отвърна на подлия удар.

Транд ме върна на земята.

— Колкото повече стъпваш в едно лайно — каза направо, — толкова по-надалеч се пръска то. Остави нещата така, нищо не можеш да направиш.

Съветът беше добър, но аз бях твърде сърдит и изпълнен с негодувание да го приема току-така.

— Ами Гретир? Да му кажа ли? Как ще реагира той?

— Гретир си има много по-сериозни притеснения — каза Транд. — Той естествено, ще чуе за фигурите. Гледай само да научи преди историята да се е превърнала в общоизвестна клюка. Гретир сам трябва да реши дали да предприеме нещо. Но както казах, безсмислено ще е да отричате публично. Оставете нещата така, изчакайте шумът да утихне и следващият скандал да го измести. Ако ми кажеш къде да го открия, ще отида да говоря с Гретир.

— Трябва още да се крие при майка си — отговорих. — А какво да правя аз с Гунхилдур?

— Ами, като за начало можеш да очакваш, че тя ще предприеме стъпки за развод. Вероятно вече се е запасила с враждебни към теб свидетели, и ги е подучила какво да кажат, когато се свика следващото събиране на местните големци.

— Аз лично ще отида и ще отхвърля обвинението — заявих упорито, още не на себе си от несправедливостта на положението, в което бях изпаднал.

— Съмнявам се, че ще постигнеш кой знае какво — спокойно каза Транд. — За да успееш, ще ти трябват опитни защитници, а не познаваш никой, който да се яви като такъв…

— Дали да не помоля Снори Годи? — предложих.

— Не вярвам Снори да се застъпи за теб. Той е човекът, уредил брака ви и ще изглежда глупаво, ако сега застане на страната на никой от съпрузите. От него можеш да очакваш най-много да ти помогне да си върнеш мундура. А що се отнася до това да попречим камъкът да остане завинаги в ръцете на Гунхилдур, смятам че бих ти бил от полза.

— Как? — попитах, но Транд не отговори, само ме посъветва отспя добре, за да стана сутринта с ясна мисъл. Това бе невъзможно. Едва часове след залез-слънце се унесох в неспокоен сън, в който преследваше черна вещица. Когато се събудих, Транд вече бе заминал.

Върна се след четири дни. Докато го нямаше, аз ту кипях от яд към Гунхилдур и кроях планове как ще си отмъстя за вероломството ѝ, ту изпадах в самосъжаление и се чудех как да изляза от ситуацията.

Транд се върна спокоен както обикновено.

— Гунхилдур публично е обявила, че иска развод — потвърди той. — Тя и баща ѝ предявяват права за фермата. Тя е нейна зестра, така че това е просто формалност. Но искат да задържат и мундура огнения рубин, тъй като разводът е по твоя вина. — Лицето ми изглежда е издавало яда и отчаянието ми.

— Разводът е едва ли не гарантиран — продължи Транд, — но засега няма защо да се безпокоиш за рубина. В сигурни ръце е.

— Какво искаш да кажеш?

— Отидох да видя Снори и му напомних за споразумението преди брака, че мундурът се оценява на тридесет марки и при развод може да бъде откупен. Той каза, че е против природата му да се бърка в тази заплетена история, но тъй като Гретир пощадил живота на сина му Тород, ще използва влиянието си, за да накара Одун и Гунхилдур да му предадат камъка и ще го държи на сигурно място, докато не предадеш тридесетте марки за откупа.

— Изненадан съм, че Гунхилдур или онзи неин стиснат баща са се съгласили на подобно предложение — казах. — Знаят, че никога няма да събера тридесет марки.