Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
Червената брада изскочи от засадата си; видях проблясването на острието, когато замахна с все сила към Гретир. Гретир реагира учудващо бързо. Трябва да бе предугадил удара, защото с богатирски плясък се метна обратно във водата. Пропуснал целта си, Червената брада отново вдигна меч, но Гретир вече бе изчезнал. Над мястото, където се бе хвърлил във водата, още имаше вълнички; Червената брада проточи глава и зачака жертвата отново да изплува. Гледаше и гледаше; и аз като него започвах да се чудя къде се бави Гретир. За миг помислих, че може все пак да е ранен и да се е удавил. Нямаше как да видя дали по езерото има кръв. Водата беше кафеникава и мътна, и единствената следа от борбата бе едно голямо мръсно жълто петно, там където краката на Гретир размътиха тинята. Него загледа Червената брада и тъкмо то спаси кръвния ми брат.
Забелязах как папратите вляво от Червената брада помръдват, движението им описваше траектория от брега на езерото към мястото, където стоеше Червената брада. Мъжът нетърпеливо пристъпи напред, нагазвайки до колене във водата, все още стиснал меча с острието надолу, готов за удар. Но сега в опасност бе самият той. Обърнат бе с лице към езерото, готов да замахне, когато Гретир изскочи от папратите зад гърба му. Сетих се как глиганът изхвърча от храстите на онзи лов с Едгар. И тук атаката бе смъртоносна. Чисто голият Гретир се метна на гърба на Червената брада и го събори в езерото. Видях как с дясната ръка изтръгва меча от нападателя си, после с лявата превъртя Червената брада над водата и заби с все сила меча в корема му. Аз самият вече бягах надолу по хълма; сърцето ми лудо биеше, докато не се заковах до Гретир и силно го прегърнах. Червената лежеше мъртъв по лице на мястото, където бе възнамерявал да убие кръвния ми брат.
И пак аз бях разтърсеният от нападението. Гретир бе толкова свикнал с насилие и удари в гърба, че бързо дойде на себе си. Но гледката как на косъм избягна смъртта силно ме разтърси. Докато връщахме в пещерата, треперех от облекчение. Самозваният му убиец оставихме в езерото, за назидание.
— Ще бъде предупреждение за останалите — каза Гретир. — Скривалището ми бездруго е разкрито.
— Ще трябва да си намериш друго убежище — му казах. — Тресавището става твърде опасно. Рано или късно ще се озовеш обграден и изправен пред далеч по-многобройни сили.
— Знам, Торгилс — отговори той. — Трябва ми място, толкова отдалечено, че никой да не ме тормози, и със собственик дискретен и склонен да забрави за присъствието ми.
— Защо не питаш майка си? Тя може би познава такъв човек. А докато това стане, ще дойдеш при мен. Гунхилдур, жена ми, почти не се прибира у дома. Мога да те вмъкна в къщата и скрия, докато изчакаме подходящ момент да тръгнеш към дома на майка си.
Стана така, че Гретир остана с мен повече от две седмици. Тялото на Червената брада бе открито и приятелите на Вола се събраха и претърсиха издъно тресавището. Откриха пещерата на Гретир и имам чувството, че подозираха, че аз крия беглеца, защото неведнъж ми се стори, че мярвам съгледвач на хълма зад къщата ми. Едва когато зарязаха издирването, сметнах за безопасно Гретир да тръгне към дома на майка си, и дори тогава настоях да го придружа, в случай, че се сблъскаме с неприятности по пътя.
Предпазливостта ми се оказа основателна. След по-малко от половин ден път, се озовахме лице в лице с един мой познат — Тород, един от синовете на Снори Годи, висок, добре сложен мъж на тридесетина години. Помнех го като тихо, свястно момче, но когато се изравни с нас, той изведнъж отстъпи вдясно от Гретир, извади меча си и обяви:
— Пази се, скогармадур.
Сигурно съм зяпнал от изненада.
— Какво те прихваща, Тород? — попитах бързо. — Не ме ли познаваш? Аз съм Торгилс. Навремето живях във фермата на баща ти.
— Ти не се меси — сопна ми се той. — С теб ще се разправя после, след като си разчистя сметките с този разбойник.