Останалите

— Ами просто се случи. — Кайли сви рамене, сякаш аферата оставаше мистерия и за нея. — Тоест флиртувахме малко сутрините, когато оставяше Ерин. Правех му комплименти за вратовръзката, а той ме дразнеше, че изглеждам уморена, питаше ме къде съм била през нощта. Но повечето бащи…

— Кога стана…?

Кайли се поколеба.

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

Нора чуваше музиката, която се носеше от столовата — „Да изгорим къщата“, песен, която винаги бе харесвала — но приглушена и далечна, сякаш долиташе от миналото, а не от помещение в края на коридора. Тя кимна на Кайли да продължи.

— Добре. — Кайли изглеждаше нещастна, сякаш знаеше, че прави грешка. — Беше на празненството. Ти взе децата вкъщи, но Дъг остана да помогне с почистването. След това отидохме да пийнем по нещо. И после се започна.

Нора си спомняше празненството — Ерин не беше спала следобед този ден и прекара почти цялата вечер в сълзи — но не помнеше Дъг дори да е бил там, да не говорим за времето, когато се е прибрал или как се е държал. Всичко бе изчезнало невъзвратимо.

— Продължили сте толкова дълго. Почти година.

Кайли се намръщи, сякаш сметките на Нора не излизаха.

— Нямахме такова усещане. Едва се виждахме. Той се отбиваше веднъж седмично за час-два, ако имах късмет, и после си тръгваше. Не можех да се оплаквам, нали? Бях се съгласила на това.

— Но сигурно сте говорили за бъдещето. Какво ще стане. Искам да кажа, ти не би могла да продължиш така безкрайно.

— Опитах, повярвай ми. Но той нямаше търпение за подобни разговори. Винаги казваше: „Не тази вечер, Кайли. Не мога да понеса това точно сега“.

Нора не можа да сдържи смеха си.

— Звучи ми като Дъг.

— Беше такова момче. — Кайли поклати глава и се усмихна нежно на спомена. Но после изражението ѝ се замъгли. — Мисля, че го накарах да се почувства отново готин. Мистър Скучен Корпоративен Семеен Мъж с приятелка като мен. Все едно беше таен агент.

Нора изсумтя, поразена от правдоподобността на тази история. Дъг си падаше малко хипстър, когато го срещна в колежа — пишеше музикални обзори в училищния вестник, имаше рошава брада и играеше на фризби — но се отказа от тази своя версия в деня, в който се записа в бизнесучилището. Стана толкова неочаквано и необратимо, че Нора прекара целия първи семестър в опити да разбере къде бе отишло момчето, с което спеше. „Хей — каза ѝ той, — ако ще се продаваш, поне трябва да имаш куража да го приемеш.“ Но може би старото му Аз му липсваше повече, отколкото допускаше.

— Харесваше гадния ми апартамент — продължи Кайли. — Имам едно студио над „Ранкин“, зад болницата. Пълна дупка е, но поне се отървах от лудите съквартиранти. Както и да е, в общи линии е една голяма стая с падащо легло и малка маса с два стола, които намерих на боклука. Абсолютен безпорядък. Дъг смяташе, че е забавно. Мислеше също, че колата ми е смешна. Тя е на около дванайсет години.

— Можеше да се държи като сноб за подобни неща.