Останалите

При второто завъртане Ник получи Зоуи и ентусиазмът им беше достатъчен, че Мак Конъли да им предложи стая. Джини подкрепи това, но всички други гласуваха с „не“ — Джил и Ейми, защото искаха да запазят Ник в играта, Дмитрий, защото си падаше по Зоуи, а Джейсън, защото беше лакей на Ник и никога не гласуваше за друга конфигурация освен за Ник и Ейми.

Това беше проблемът напоследък — нямаше достатъчно играчи и цялата несигурност бе изчезнала. През лятото беше лудешко. Някои нощи в кръга се събираха почти трийсет души — бяха на открито, в двора на Марк Солърс — много от които не се познаваха. Гласуването беше бурно и непредсказуемо. Имаше възможност да получиш стая както за непохватна целувка, така и за някоя разгорещена. Първия път, когато игра, Джил се озова заедно с един колежанин, който се оказа добър приятел на брат ѝ. Поиграха си малко, но накрая се предадоха и прекараха дълго време в разговор за Том, от когото разбра повече неща за брат си, отколкото бе научила през всички години на общия им живот. Втория път получи стая с Ник, който познаваше от училище, но никога не бяха разговаряли. Той беше красиво, тихо момче с тъмни очи, провиснала коса и бдително изражение и с него тя също се почувства красива, абсолютно сигурна, че мястото ѝ е в ръцете му.

Играта стана по-малка и по-скучна през септември, когато част от децата се върнаха в колежа, и още по-скучна през есента, когато броят им намаля до постоянното ядро от осем и всеки път беше повече или по-малко еднакво: Ейми се озоваваше с Ник, Джил и Зоуи си поделяха Макс и Дмитрий, а Джини и Джейсън оставаха заедно по подразбиране. Джил дори не знаеше защо си правят труда — играта вече ѝ приличаше на навик, на ритуал, който бе надживял ползата си, но винаги бе придружен от слабата надежда, че груповата динамика може да се промени по такъв начин, че тя отново да остане сама с Ник и да му напомни колко идеално си пасват телата и умовете им.