Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Дилейни я прекъсна с рязко движение на ръката.
— Знам всичко от досието ти. Но когато хората станат ренегати, се случват странни неща. Възгледите им се променят… понякога много основно. Там горе има нещо във въздуха. Хората стават… замърсени.
— Аз не бях ренегат, мадам. Аз бях намерена от ренегати. Групата никога не е предприемала никакво враждебно действие срещу поделения на Федерацията и, във всеки случай, през по-голямата част от времето, през което бях с тях, аз се възстановявах от раните, получени, когато моят скайхок…
— Да, да, знам всичко това. Но ти все още не си обяснила кой, ако не си била ти, е поставил експлозивите. На Келсо, в един или и в двата скайхока, които ви докараха, и как си пренесла друг експлозив, скрит под дрехите ти.
— Не знаех за експлозивите, мадам. Кълна се!
— Продължаваш да отричаш. Аз се опитвам да ти помогна, Джоди, но ти не правиш нищо да си помогнеш сама! Ти си се съпротивлявала на заповедта да свалиш дрехите си… и дори си се опитала да измъкнеш нож в опит да забавиш откриването на експлозива. Двама свидетели, старши офицери… пионери, на които ти твърдиш, че държиш, свидетелстваха, че само за част от секундата ти не си разрушила предния командирски вагон… като убиеш тях и вероятно всички други на „седлото“.
От това обвинение Джоди се просълзи.
— Не го направих, мадам. Най-малкото не съм знаела, че го правя. Те трябва да са ме накарали…
— Те?
Устата на Джоди потрепери.
— М-м-моля за извинение, мадам!
— Не си играй игрички с мен! — Дилейни удари по бюрото. — Ти каза: „Те са ме карали“. Кои са тези „те“, за които говориш, Джоди?
Изражението на Джоди говореше за душевното й терзание.
— Брикман е още жив, нали? Също и неговите приятели мюти. Ти, лоялният пионер, истинският Блу… или поне искаш да вярваме, че си такава… излъга командир Хартман, нали? Той ти повярва… както и Макдонъл и останалите от екипажа… и ти ги предаде. Права ли съм?
Джоди наведе глава, очите й се напълниха със сълзи.
— Така изглежда, мадам, но…
С уморен жест Дилейни набра командата да изчисти екрана и въздъхна.
— Съжалявам, Джоди. Не мисля, че има нещо, което мога да направя за теб. Ясно е какво се е случило. Вие с Брикман сте видели патрулите от „Дамата“ и сте разбрали, че играта е свършила.
— Не, мадам, не беше така — промърмори Джоди.
Дилейни не й обърна внимание.
— Било е само въпрос на време кога ще ви хванат и ще ви докарат. Вие сте знаели наказанието, което очаква ренегатите. Не е имало какво да губите. Ти си излъгала, защото си споделяла плана на Брикман да разруши „Дамата“.
— Не! Това не е вярно! — извика Джоди. — Той няма нищо общо с това! Нито аз… поне не съзнателно. Тя трябва да ме е накарала го направя… по същия начин, по който накара самолетите да стрелят един срещу друг.
— О, така ли? — Дилейни беше изчистила екрана, но разговорът тайно се записваше на видеолента. — Разкажи ми по-подробно.
Джоди разказа как е наблюдавала с ужас вторият скайхок в първата формация да поразява водещия самолет и как след това се е обърнал срещу другите, свалил е единия и се е блъснал в другия — с фатални последствия и за двата.
Дилейни слушаше равнодушно.
После Джоди описа какво се беше случило в Херън Пул. Описа момента, в който Хиро Яма-Шита бе забил меча в тялото си осем пъти, преди да падне мъртъв в краката на Клиъруотър, и унило завърши:
— Знам, че нарушавам Първия кодекс, като твърдя, че съм била свидетел на мютска магия, но всяка дума от казаното от мен е вярна. Едно нарушение повече… какво значение има? Във всеки случай с мен е свършено. Но мисля, че ако вие или някой друг каже това на Първото семейство и то научи на какво са способни тези диваци, те може би ще могат да направят нещо. Така поне от смъртта ми ще има някаква полза.
Дилейни се усмихна съчувстващо.
— Тази мисъл ти прави чест въпреки че описаните от теб събития са напълно невероятни.
— Ако не бях там, щях да реагирам точно по същия начин като вас. Но това е истина. Кълна се. И има нещо друго, което мисля, че трябва да знаете. Брикман не е ренегат. Той е фед под прикритие.