Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Сериозно? Ние не сме идиоти, Брикман… нито пък ти и твоите господари, които управляват тъмните градове. Или си забравил за Розалин, родната си сестра? Дори ако Джоди удържи на обещанието си и поддържа историята, че ние тримата сме мъртви, било чрез сила, било чрез други средства, твоите господари ще научат, че ти си жив!
— Не непременно. — Стив не беше допускал, че мютът е проникнал толкова дълбоко в мозъка му. Трябваше да е по-внимателен. — Роз, хм… знае какъв е залогът.
— О, така ли? — Пак презрителен смях. — И какъв точно е залогът, Брикман? Твоят език и намеренията ти са криволичещи като желязната змия, която те доведе до нас в корема си!
Стив потисна желанието си да му размаже устата.
— По дяволите! Страшно си нахален! Как можеш да ми говориш такива глупости? Единствената причина главата ти да е още на раменете е, че обещах на Мистър Сноу да ви изведа с Клиъруотър от Ни-Исан. И едва не си изгубих живота!
— Така ли? Искаш ли да знаеш защо не си го изгуби? Защото ние ти го запазихме! Ти си толкова зает в старанието си да печелиш доверие, та пропусна да отбележиш факта, че Клиъруотър спаси всички ни. А самолетите, които построих аз, ни позволиха да тръгнем за дома!
— Ти си ги построил? Ха! Това е най-големият виц! Ако не си беше напъхал главата в моя ум, нямаше да знаеш как да завържеш и две пръчки!
— О, така ли?
— Да! Още щеше да си същият глупак, когото срещнах в нивата и който не знаеше от коя страна се държи пушката! — Когато думите излязоха от устата му, Стив съжали, че ги е казал, но беше късно.
— Прав си — призна Кадилак. — Спасяването ти беше невероятна глупост. Трябваше да те оставя да изгориш.
— Престанете! — извика Клиъруотър и застана между тях. — Така ли трябва да бъдат запомнени Избраните от Плейнфолк? Да се дърпат за дреболии като деца?!
— Не се меси — каза Стив. — Откакто кацнахме, този идиот ме обижда. Няма да търпя това повече. — Той отново се обърна към Кадилак. — Добре, паднах в нивата. И ти ми спаси живота. Но смятам, че сме се разплатили. И да, ти направи няколко самолетчета от дърво и коприна. Няма да гледаме откъде дойде този неочакван опит, но има едно нещо, което не можеш да отречеш. Този проект никога нямаше да успее без ракетна тяга. — Той посочи гърдите си с пръст. — И тази идея беше моя!
Кадилак не изгуби новопридобитото си хладнокръвие.
— Така ли? Всичко ли беше твое „дело“? Не получи ли малко помощ от приятелите си, които летяха високо всяка нощ? Същите грижливи хора, които пускаха необходимите ти неща в езерото в Херън Пул? Какво очакваха те в замяна? Ами онези, които използваха влиянието си върху някои майстори на желязо да ни осигурят безопасно преминаване през владенията на Яма-Шита? Какво им обеща? Същото като на Мистър Сноу? Да ни изведеш от Ни-Исан? В чии ръце, Брикман? Отговори ми! В чии ръце?
Стив видя същия обвиняващ поглед в очите на Клиъруотър, но успя да скрие объркването си.
— Нямам какво да крия. Федерацията пускаше онези неща, защото мислеше, че работя за нея. Да… те ме изпратиха да хвана и двама ви. Аз приех задачата, защото това беше единственият начин да се върна на повърхността. Нямах избор, защото Роз е в техни ръце. Реших, че след като дойда тук, може би ще мога да намеря начин да я отърва…
— Като плениш нас.
— Не! — извика Стив. — Смятах да спечеля време… така че да мога да намеря решение! Но нямах представа къде сте — знаех само, че сте в Ни-Исан. И не виждах голяма надежда да ви спася… и когато не се появихте на търговския пункт, Мистър Сноу беше толкова… потиснат, че реших да опитам.
Той погледна към Клиъруотър и продължи:
— Ако искаш да знаеш цялата истина, тя е причината да дойда да ви спася. Не ме интересуваше какво се е случило с теб, но тъй като Мистър Сноу ще умре, а племето не може да живее пълноценно без летописец… — Той разпери ръце. — Единствената ми грижа сега е да ви отведа безопасно до Уайоминг.
— И не планираш други предателства по пътя?
Клиъруотър отвори уста да протестира, но Кадилак й махна да замълчи.
— Имам право да задам такъв въпрос! Щом облачният воин е готов да предаде кръвните си братя, как можем да сме сигурни, че няма да се обърне срещу нас?
Очите на Стив срещнаха очите на Клиъруотър — те бяха станали съвсем светлосини.