Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Очевидно уволненият готвач от заведението „Вкусен сандвич“, което се намираше в долния край на квартал „Мишън“, се бе завърнал на сцената на своето унижение, за да си тръгне във вид на пощенска картичка — нов лаф, който Глицки ценеше. Уволненият, естествено, не бе убил никого от хората, с които бе имал конфликт. Но за беда, преди да свърши със себе си, бе отнел живота на един седемнайсетгодишен гимназист, влязъл да си вземе какао. С новото убийство случаите, върху които работеше Глицки, ставаха седем. Остатъка от деня той прекара в оглед на заведението „Вкусен сандвич“.
И едва сега, във вторник на обяд, успя да се отбие в чистичкия, но разхвърлян апартамент на госпожа Транг, придружен от своя ентусиазиран преводач Пол Тию.
Глицки бе решил да започне разпитите именно с майката на Виктор. Но подобно на по-късните му планове, и този не зависеше изцяло от него. В началото бе уважил голямата ѝ скръб и невъзможността ѝ да разговаря непосредствено след смъртта на сина си. После дойде ред на бдението над мъртвеца и самото погребение. Едва тази сутрин се появи първата възможност за разговор.
От този апартамент можеше да се научи всичко за дантелата. Всяка една равна повърхност бе покрита с нещо, изплетено на една кука — салфетки, кърпички и покривки. Облегалката на затрупаната с вещи кушетка, към която Глицки и Тию бяха упътени да седнат, беше покрита с дантела, масичката за кафе бе покрита с дантела, от краищата на масичките под лампите и снимките висяха дантелки, телевизорът беше покрит с дантела, както и малката холна масичка, върху която стоеше телефонът. Немощни слънчеви лъчи едва проникваха през подобната на паяжина дантелена драперия, покриваща прозорците.
Майката на Транг беше дребничка и спечена от възрастта като маслинка, с равно подстригана сива коса и дребна фигура, която изглеждаше безформена по-скоро заради голямото черно мъжко сако, което бе облякла, без да пропусне да метне на раменете си бял плетен шал. Тя предложи на гостите си малки безвкусни бисквити и врящо кафе, примесено с цикория, което на Глицки се стори направо ужасно, но Тию набързо сръбна първата чашка и помоли за втора. Жената седна неподвижно като камък до масичката за кафе, пропита от скръб по един търпелив и ненатрапчив начин, без да проявява ни най-малък интерес към каквото и да е. Животът ѝ, лишен от присъствието на сина ѝ, явно не струваше вече пукната пара.
Но Глицки трябваше да бръкне с пръст в раната.
— Кога за последен път видяхте сина си?
Той изчака Тию да преведе въпроса му и се заслуша в равната напевна интонация на гласа ѝ, като се опитваше да разбере предварително нещо от чутите звуци. Гласът ѝ обаче бе прекалено равен. Тию кимна към госпожа Транг и се извърна към него:
— Виждала го е в деня преди да бъде убит, но е разговаряла с него и на другата вечер, май след вечеря. Не е сигурна точно за времето.
Глицки се правеше, че си записва в бележника и се стараеше лицето му да изглежда безизразно, а гласът му да бъде нисък и предразполагащ.
— Пол, хайде просто да ми предаваш думите ѝ, ама точно. Не ми преразказвай какво казва. Кажи какво казва.
Младият мъж кимна и преглътна.
— Извинявай.
— Няма нищо. — Глицки се наведе напред и се обърна към майката.
— Госпожо Транг, как ви се стори Виктор последния път, когато го видяхте?
Тию преведе и изчака.
— Беше изпълнен с надежди. Яденето мина чудесно. Опитваше се да ме навестява поне веднъж седмично, в неделя, а някой път си идваше и по-често. Той… — Тя млъкна и Тию изчака. — Мисля, че вечерята тук му спестяваше известна сума. Беше в началото на кариерата си и не печелеше кой знае колко, но чувстваше, че скоро ще получи много пари.
— А това по какъв начин щеше да стане?
— Имаше един клиент, който бе дал Архиепископията под съд и казваше, че тези от Архиепископията предлагали… — Тию я изслуша и се обърна към Глицки. — Извинява се — уточни той. — Не била наясно с точния термин.
Глицки махна с ръка.