Харон: Дракон на прага

— Парк, това е Ятек Мора от Замъка — представи го Тали. Не ми хареса гласът му.

Станах и протегнах ръка, но Мора не ме и погледна. Седнах си.

— Някакъв проблем ли има? — попитах с малко пресилено нехайство.

— Тръгнал съм на инспекционна обиколка — започна чудатият мъж. Говореше студено и безжизнено като заводски робот. Кой знае защо, това ми прозвуча особено неприятно на тази планета, където използването на роботи беше невъзможно. — Имаме твърде сериозни проблеми със сигурността в повечето крайбрежни райони. Някой плячкосва кораби в открито море. Дългокрили с ценен, дори жизненоважен товар бяха нападнати в полет или изчезнаха безследно. Застрашен е животът на високопоставени хора. Като началник на силите за сигурност, мой дълг е да сложа край на всичко това.

Обърнах се към Тали с искрена изненада.

— За пръв път чувам!

— До мен стигаха отделни слухове — отвърна магът, — но при нас е съвсем спокойно.

— Ето и причината да ви навестя — отсече Мора. — Над шестдесет селища по южните и източните брегове пострадаха по един или друг начин през последните три седмици. Имаше още поне двайсетина произшествия навътре в континента. На практика няма засегнато място в територия от две хиляди квадратни километра… с изключение на Бурже. Интересно изключение, нали?

— Съгласен съм, че не изглежда случайно — обадих се аз, — но нямам представа кой и защо върши всичко това. Тук съм вече пет месеца и мога да кажа, че не съм срещал друга общност от толкова прями и земни хора.

— Общност, която отказва да признае нашата кралица и търпи най-многолюдния култ към Разрушителя на цялата планета — с вледеняващ глас изрече Мора. — И която има достатъчно сила да разпали голям бунт.

— Само че унитарианците искат единствено да бъдат оставени на мира — позволи си да възрази Кокул.

— И аз така мисля — подкрепих го.

— Не сте предприели нищо, за да смажете култа към Разрушителя — напомни началникът на сигурността.

Магът вдигна рамене.

— Как да го направя? В култура като нашата подобни вярвания са истински предпазен клапан, а и онези нещастници, които успях да разкрия, бяха до един заклети фанатици. Явно в дъното на заговора е някой с невероятна сила — щом се хванех и за най-дребна улика, виновният мигновено променяше външността си и сякаш потъваше вдън земя. Започвам да се чудя дали сред най-близките ми помощници няма техен човек.

— Може и така да е — натърти Мора. — Кокул, дали не те оставихме прекалено дълго на едно място?

Лицето на мага се наля с кръв, той скочи. За пръв път го виждах разгневен. Имаше от какво да се уплаши човек.