Снайперистът [bg]

— Господин Мичъл — усмихна се тя и механично събра коленете си под масата, внезапно останала без дъх. — Много се радвам да ви видя.

Джордън Мичъл протегна ръка и се усмихна, очите му пробягаха по загорелия й гръб и за миг спряха на мястото, където черните пликчета очертаваха тънка линия в началото на бедрото й. Дланта му беше гореща и леко влажна, сякаш току-що беше тичал. От него лъхаше сила, която личеше във всичко — от високото, леко полегато чело на гринуички интелектуалец до фамилния монограм върху масивния пръстен. — Извинявам се за закъснението — повтори той, докато един келнер му издърпваше стола. — Нали знаете приказката, че Вашингтон е град на южняшката ефикасност и северняшкото очарование. Страхувам се, че понякога подценявам неговите предизвикателства.

Сирад му се усмихна над сиянието на двойния свещник, поставен в средата на масата. Мъжете, с които си беше играла допреди миг, наблюдаваха ситуацията с неприкрита ревност, очевидно задавайки си въпроса с какво толкова тоя стареещ тип е подмамил на вечеря едно истинско красиво цвете. Подобно на повечето центрове на властта, всичко във Вашингтон се подчинява на страха — страх, че някой друг може да има по-голямо влияние, повече пари и власт. Но после Мичъл се настани на масата, ревнивците успяха да зърнат лицето му и всичко им стана ясно.

— Всичко е наред — отговори с усмивка Сирад, намествайки се по-удобно върху стола. Той беше облечен в двуредно сако от кашмир, носеше обувки „Джон Лоб“, а от лицето му лъхаше едва доловим аромат на лавандула. — Благодаря за любезната ви покана…

— Удоволствието е изцяло мое, госпожице Мално — кимна той и отвори листа с вината. Изправени на крачка зад него, главният келнер и помощникът му го гледаха с трепетно очакване. Изборът му беше бърз и категоричен — бутилка „Батар — Монтраше“, и постави началото на трескава дейност от страна на персонала.

— Разбрах, че вършите добра работа за компанията ни в Атланта — облегна се на лакти Джордън Мичъл и впери настоятелен поглед в лицето й. — Разкажете ми малко повече за себе си…

Сиво-сините му очи излъчваха някаква скрита заплаха.

— Как да ви кажа… — проточи Сирад. — Вероятно знаете, че наблюдавам операциите в района на…

— Не, не — вдигна ръка той. — Искам да чуя нещо за Сирад Мално. Научих, че в продължение на година след дипломирането си вие сте пътували из Индия и Непал, а накрая сте изкачили и Еверест. Намирам това за страхотно…

Направи опит да отгатне аромата й. Не беше парфюм, а именно аромат — лек и едва доловим, най-близо до люляка. Излъчваше се от онова място на тялото й, където очертанията на бюста потъваха под дрехата.