Снайперистът [bg]

Плъзна стрелката надолу по списъка с имейли и спря едва когато нещо привлече вниманието й.

Hotbody69@yahoo.com — Авантюрата те очаква.

Пренебрегна предупреждението за опасност от вируси и щракна два пъти върху надписа.

— Здравей, Сирад — продължаваше телефонният секретар. — Виж какво, никак не ми се иска да те безпокоя, но онези проекти за Маями все пак ми трябват. Направи така, че да ги имам още в понеделник сутринта.

Беше прекият й началник, който изобщо не изпитваше неудобство да я безпокои. Напротив — това му носеше безумно удовлетворение.

Остана безучастна пред нашествието на поредния порно сайт, който бързо изпълни екрана с вдигнати палци и предизвикателни реплики на хора, ангажирани в различни варианти на сексуалната игра. Мъже с огромни фалоси се бяха надвесили над жени, които изглеждаха така, сякаш им плащат да бъдат смаяни. Момичета в униформи от католически колежи. Дебели момичета. Кльощави момичета. Педерасти и нещо, което се наричаше „Забранена зона“.

Кликна върху една графика с надпис „Забранено, но приятно“, която й отвърна с покана за членство и поиска парола. Набра съчетанието APT29F и изчака екранът да се запълни с атрибути за секс с вериги, садо-мазо и фетиши — всичко от гумените фантазии до уредите със сърцевина от закалена стомана.

Сирад се размърда на стола си, после пренесе курсора върху една особено гротескна фигура с лице на Ханибал Лектър, която беше вдигнала кожен камшик над гол молител с белезници и кучешка топка в уста. Отново кликна два пъти, след което прехвърли фотографията на твърдия си диск.

— Госпожице Мално, обажда се Дитер Планк от Ню Йорк — продължи с поредното съобщение телефонният секретар. — Искам да ви кажа, че молбата ви за позицията в „Куантис“ изглежда изключително обоснована. Много ви моля да се обадите в кабинета ми, ако получите това съобщение преди седем и половина…

Сирад прехвърли фотографията в една десктоп програма. После свали от лавицата до себе си стар музикален диск на Иги Поп и го пъхна в компютъра. Машината забуча, после бързо утихна. Екранът се запълни с безкрайни редици числа. Дигиталната снопово-аналитична технология на програмата направи светкавична дисекция на бинарния компютърен език и превърна безсмислените цифрови редици в блестящи фотографии с размер осем на десет.

Анализаторите наричаха тази разработка стеганография, прикривайки с това сложно псевдонаучно име едно старо колкото света фокусническо умение — а именно да се скрие нещо, което е твърде очевидно, за да бъде забелязано. Казано по-просто, компютърният софтуер позволява да се кодират и изпращат текстови съобщения с помощта на дигиталната фотография — в случая, обикновени порноснимки. Докато Джордън Мичъл не пуснеше на пазара своята нова ССТ технология, стеганографията щеше да продължи да изпълнява ролята на високотехнологичната версия на лимоновия сок и симпатичното мастило…