Драконови зъби [bg]

„Трудно можеш да си представиш по-харесвана гледка за местните — пише Джонсън, — защото всички тук се страхуват от индианците, а генерал Крук води успешна война с тях от пролетта“.

Пристигащата войска беше в забележимо лошо състояние след шест месеца в равнините. Когато генерал Крук взе стая в хотел „Гранд Централ“, Пъркинс, по неговия учтив начин, предложи генералът да вземе вана в обществената баня на Дедуд и може би да се снабди с кат нови дрехи от магазина. Генерал Крук схвана намека и когато излезе на балкона на хотела, за да направи кратко обръщение към събралата се долу тълпа миньори, беше чист и спретнат.

Джонсън гледаше на веселието, което продължи до доста късно през нощта, от съвсем друга перспектива. „Тук най-накрая — написа той — е моят билет за цивилизацията! “

Джонсън попита интенданта на Крук, лейтенант Кларк, дали може да се присъедини към кавалерията при пътуването им на юг. Кларк отговори, че той не би имал нищо против, но преди това трябвало да се разберат с генерала. Джонсън се замисли как да заговори този човек и реши, че може да му предложи да му направи портрет.

— Генералът не обича снимки — посъветва го Кларк. — Не прави това. Отиди при него и го попитай направо.

— Добре — каза Джонсън.

— И още нещо — добави Кларк. — Не му стискай ръката. Мрази ръкостисканията.

— Добре — каза Джонсън.

Генерал-майор Джордж Крук беше военен до мозъка на костите — късо подстригана коса, пронизващ поглед, широка дълга брада, изправена стойка дори когато седеше на стола в трапезарията.