Драконови зъби [bg]

В такъв случай обаче защо не ги е занесъл в банката на Дедуд? Единственото възможно обяснение тук беше, че сандъците съдържат някакво известно откраднато съкровище, което в банката биха разпознали веднага. Какво точно би могло да е това съкровище беше трудно да се каже, но всички говореха за това доста.

— Мисля, че ще е добре да преместиш тези кости — каза Сам Пъркинс. — Хората говорят. Не мога да гарантирам, че няма да ги откраднат от складовото помещение.

— Мога ли да ги кача в стаята си?

— Няма кой да ти помогне, ако питаш това.

— Не питам това.

— Както искаш. Щом искаш да спиш в стая, пълна с животински кости, няма кой да те спре.

Това и направи. Качи десетте сандъка по стълбите и старателно ги подреди край едната стена, така че почти закриха светлината от единствения прозорец.

— Разбира се, всички знаят, че си ги качил горе — каза Пъркинс, който вървеше след него. — Така изглеждат още по-ценни.

— Мина ми през ума.

— Стените са здрави, обаче всеки може да разбие вратата.

— Ще направя от вътрешната страна дебело дървено резе, като на конюшня.

Пъркинс кимна.

— Така сандъците ще са в безопасност, докато си в стаята, обаче какво става, като излезеш?

— Ще прорежа дупки около колоната на касата, една във вратата, една в стената, и ще сложа катинар с верига.

— Имаш ли хубав катинар?

— Не.

— Аз имам, обаче ще трябва да го купиш от мен. Десет долара. Взех го от един товарен вагон на „Пасифик“ в Сиукс Сити, след като се запали и изгоря. По-тежък е, отколкото изглежда.

— Ще ти бъда задължен.

— Ще ми бъдеш по-задължен във финансово отношение.

— Да.

— Е, очаквам да си намериш работа — каза Пъркинс. — Трябва да събереш повече от сто долара, отделно каквото ми дължиш. Това са доста пари, ако ги изкарваш по честния начин.

Джонсън нямаше нужда да му се напомня.

— Каква работа можеш да вършиш? Полезна работа?

— Цяло лято копах.

— Тук всички могат да копаят. Това е единствената причина народът да се стича към Черните хълмове — да копае руда. Имах предвид нещо от рода на подковаване на коне, дърводелство, такива неща. Занаят.

— Не. Аз съм студент. — Джонсън погледна сандъците с фосили. Докосна с пръсти един от тях, плъзна ги по него.

Би могъл да остави фосилите тук.

Би могъл да вземе дилижанса от Дедуд до форт Ларами и оттам да телеграфира у дома за пари. Би могъл да каже на Коуп — ако професорът беше още жив, разбира се, — че фосилите са се загубили. В ума му се оформи версия — попаднали са на засада, каруцата се е обърнала, паднала е в пропастта, костите са се разпилели или изпочупили. Жалко, но неизбежно.

Освен това, мислеше, тези кости не са чак толкова важни — нали американският Запад е пълен с такива. Където и да копнеш в скала, попадаш на някакви вкаменелости. В тези пущинаци определено имаше повече фосили, отколкото злато. Тези няколко сандъка нямаше да липсват на никого. С темповете, с които Коуп и Марш събираха фосили, след година или две никой нямаше да си спомня за тези тук.